Изискванията за заемане на длъжността са кандидатите да бъдат лекари, хабилитирани лица  с призната медицинска специалност по профила на клиниката– „нервни болести”, да имат стаж по признатата специалност най-малко 5 години и квалификация по здравен мениджмънт.

Конкурсът ще се проведе чрез събеседване по:

Представен от кандидата Проект за развитие на медицинската и научната дейност, икономическата ефективност и управление на качеството в клиниката.

Кандидатите следва да представят следните документи: молба, професионална автобиография, диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”- лекар, документ за хабилитация, диплома за призната медицинска специалност – „нервни болести”, документ за стаж по признатата специалност, удостоверение или свидетелство за завършено обучение по здравен мениджмънт с хорариум не по-малко от 200 учебни часа, проект за развитие на медицинската и научната дейност, икономическата ефективност и управление на качеството в клиниката.
Длъжностната характеристика е на разположение на кандидатите при подаване на документите. Същите се подават в сектор “Човешки ресурси” на болницата в 3/три/ месечен срок от публикуване на обявата.

Обявата е публикувана във вестник Дневник на 11.08.2010 г.

Изискванията за заемане на длъжността са, кандидатите да бъдат с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността „Управление на здравните грижи”, трудов стаж  като медицинска сестра не по – малко от 5 години.

Конкурсът ще се проведе чрез събеседване по предварително представен от кандидата здравен проект на тема: „Мястото и ролята на ст. мед. сестра в организацията на здравните грижи в болничната клиника”. Класирането на кандидатите става след събеседването и е средно аритметично число на оценките, дадени от членовете на комисията по шестобалната система. Получилите оценка под 4,50 не се класират. При равни други условия предимство ще имат кандидатите с 3 годишен стаж по профила на клиниката за конкурса, по който кандидатстват.

Кандидатите следва да представят следните документи: заявление, професионална автобиография, документ за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността „Управление на здравните грижи”, диплома за завършено образование за специалността „медицинска сестра”, документ за стаж по специалността /препис – извлечение от трудова книжка/, медицинско за работа, документ за членство в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, здравен проект на тема „Мястото и ролята на ст. мед. сестра в организацията на здравните грижи в болничната клиника ”.

Длъжностните характеристики са на разположение на кандидатите при подаване на документите. Същите се подават в сектор “Човешки ресурси” на болницата в едномесечен срок от публикуване на обявата. Телефон за справки: 02/943 22 88.

Обявата е публикувана във вестник Дневник на 20.08.2010 г.

Бог да прости нашите мили колеги!

Подвеждаща лекарствена и здравна реклама

В последните години станахме свидетели на десетки некомпетентни информации и реклами, публикувани в печатните медии, относно “новооткрития”, предимно от българи (никой от които не е лекар), в областта на фармакотерапията, най-вече по отношение злокачествените новообразувания. Тези “медикаменти”, независимо че не са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата, гръмко се представят от лековерни (или добре платени) журналисти за “чудотворни”, “вълшебни” и какво ли още не.

Тъй като в момента се подготвя Закон за медиите, добре би било подобни публикации, представляващи по същество престъпни подвеждащи реклами, да подлежат на съответните санкции, защото могат да внушат лъжлива надежда у тежко болните хора и да ги убедят към закупуване на скъпи, абсолютно безполезни и дори вредящи насъстоянието им продукти, дело на безсъвестни шарлатани.

Редно е и журналистите, които обявяват тях за “лечители” и “победители на рака” и рекламират несъстоятелните им “лекарства”, да понасят съответната си отговорност, като техни съдружници. Предлагам Ви да организираме една съвместна Кръгла маса по въпросите на здравната и лекарствена журналистика и реклама.

Неотдавна по едно телевизионно предаване Вие много находчиво и разумно отговорихте на въпроса за т. нар. “лекарство против рак” Антималигноцид (цитирам по памет): “Това не е моя работа. По нея ще се произнесат докторите.”

В тази схема най-безотговорно се опита да Ви вкара Светла Петрова от “Сеизмограф”, която в едно предаване през зимата буквално Ви изнуди да приемете “изобретателя” му Продан Христов.

Този човек не е нито лекар, затова няма право да лекува никого. Неговият Антималгноцид представлява извлек от градинска ружа в 6%-солна киселина. Много хора са получавали изгаряния на хранопровода дори и при самото му приемане.

За да се регистрира едно вещество като лекарство са необходими поне 5-годишни клинични изпитвания, поръчани от фирмата-производител на съответните независими фирми за клинични проучвания, а те от своя страна да сключат договори с водещи лекари, които да извършат тези клинични изпитвания, заедно с екипите си.

Така че, както правилно отбелязахте – за което Ви поздравявам! – никакъв държавник (премиер или президент) не може да се произнася отконто регистрирането на каквото и да е лекарство. У нас с това е оторизирана да се занимава само Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Най-важното в случая обаче е, че съгласно Регламент № 726/2004 на Европейския Парламент, всички иновативни и високотехнологични лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания, подлежат на научна оценка единствено от Европейската агенция по лекарствата и се разрешават по т. нар. централизирана процедура, а разрешението за тяхната употреба се издава само от Европейската Комисия.

Ако ИАЛ си беше позволил да нарушава европейския регламент, това щеше да бъде основание за започване на наказателна процедура от Европейската Комисия срещу България.

На церемонията проф. Анелия Клисарова произнесе академично слово, в края на което се казва:

“На нашата планета живеят над 6 млрд души, които си взаимодействат един с друг. Мозъчната ни кора се състои приблимително от 20 млрд неврони, но е известно, че разделеният мозък може да функционира отлично само с половината от тях. По същия начин, както всяко едно човешко същество е част от гъста мрежа за информационен трансфер, така един неврон е част от невронна мрежа.

Всеки неврон комуникира с останалите с помощта на това, което ние възприемаме като много ограничен “езиков репертоар” (да/не) и среден капацитет на канала от около 0,2-0,4 Kbps. Като контраст, един наш телефонен разговор използва капацитета на канала от порядъка на 1 Mbps. Средният кортикален неврон обаче изпраща своя сигнал до поне 1000 различни неврона, като компенсира (по отношение на информационната дифузия по мозъчната кора) ниския си капацитет на канала. Накрая, хората използват други (мултимедия) средства за комуникация (напр. езика на тялото и изкуствата), за да увеличат допълнително своя комуникационен капацитет.

С тези прости изчисления нека да поставим метафората в перспектива. Нашите две мозъчни хемисфери си комуникират със средна скорост от приблизително 250 Mbps. В същото време Интернет позволява на Европа да комуникира със Северна Америка с приблизително 25 Gbps. Това означава, че всяка секунда Европа обменя със Северна Америка 100 пъти повече информация, отколкото нашите две мозъчни хемисфери помежду си.

Какъв е смисълът на живота лично за мен? За мен истината за живота е в семейството. Ето защо, бих искала да благодаря на семейството си – родителите, съпруга, сина, които ме вдъхновяваха и подкрепяха, когато постигах целите си!

Но нека да благодаря и на своите колеги, които ме почетоха с присъствието си на този тържествен за мен ден и които винаги споделят моите успехи!

Високо оценявам присъждането на званието ми “доктор хонорис кауза” на Тракийския Университет в Одрин и приемам неговата академична общност за част от академичното семейство на МУ – Варна!

Наред с чистия български език, интересните теми и умелото водене на повествованието, проф. Балабански прави впечатление и с точното си отношение към т. нар. “здравна реформа”:

“В сложния комплекс от причини за нарастналата заболеваемост и смъртност, несъмнено важно място заемат упадъкът и разрухата на здравната система. 20 години самата тя боледува, и то хронично и нелечимо. Опитват се да обозначат това нейно боледуване с определението “реформа”. Но каква и коя реформа може да се проточва две десетилетия и да не спира?!

Първата грижа на “реформаторите” беше да разкъсат обединените болници на 2 отделни части: на болница и ДКЦ. Ликвидирана бе единна формация с обща дейност и една посока. Двете нови единици заработиха на собствени обороти, до известна степен конкурентно и с противоречия – нали си имаха отделна база, структура, шефове и подчиненост. Възникна институцията на ОПЛ (“джипита”), които също се завъртяха в своя си орбита, със свои претенции и интереси (главно парични) и за кратко време най-чувствително се обогатиха (а за квалификация… моля, кой ти говори!).

Възкръсна и БЛС, който пък завъртя своето ветрено колело (като детските хартиени колелца на дръжка, завъртявани с духане…) и потегли по своя орбита. За да направят важна съсловната организация, лидерите й прокараха противоконституционен законов за задължително членство на всички лекари (инак ги лишаваха от правото да практикуват!). Начело на този “боеви” монополен и казионен съюз застана един неуравновесен, болезнено властен и меркантилен лекар, който политизира организацията и я използва за свои користни цели, а след това я предаде на друг, още по-безскрупулен далавераджия и търговец (на мазут!!), който с бруталност се задържа като “лидер” на БЛС цели 7 години.

Всяка една от формациите, маркирайки активност, говореше за реформа, но всяка – съобразно своето разбиране и най-често не в синхрон. МЗ с неговите непрекъснато сменящи се титуляри се мъчеше да бъде “шапката”, но самото то боледуваше от идеен дефицит и липса на решителност. БЛС пък, проникнат от интересчийство и корупция на ръководните си дейци, нехаеше за някаква по-възвишена дейност в полза на болните. Здравната каса се напрягаше да фабрикува все нови и нови изисквания към лечебните заведения и им пишеше нови правила, едно от друго по-строги и безцеремонни. Разните пък асоциации – напр. на “джипитата”, се интересуваха само от доходите на своите членове. Настъпи пълна дисхармония и противоречия.

Не реформа – а ликвидация, е подходящият термин за предстоящите промени.

И никой не смее да уточни, че здравето се превърна в обикновена стока, като останалите…

А болните?! Тях щели да извозват до големите областни болници с линейки и микробуси, а при лоши пътища – с хеликоптери (зимно време – през преспите, с моторни шейни…); така им обещаха… “Всичко това, хора, вярвайте, е за вас, за вашето здраве и живот!” Какво не вярвате ли? Защо се боите – санитарните хеликоптери са готови и ви чакат, нима не чувате запалените им двигатели?…”

В края на м. септември, както е било и досега, ще представим новата книга на проф. Балабански и ще отбележим славната му 80-годишнина (р. 1 юни 1930 г. в с. Цепица, Плевенско; гастроентеролог и диетолог, специализирал в София, Москва, Стокхолм и Лондон; дългогодишен директор на Института по гастроентерология и хранене). Да ни е жив и здрав!

През ръцете ни са минавали десетки научни трудове и монографии на наши професори, но за пръв път една научно-практическа книга е написана почти белетристично – толкова увлекателно, като литературно четиво, и същевременно – убедително, с научни доказателства, ненатрапчиво поучително. Тази книга трябва да се прочете от всички колеги, занимаващи се с хирургична дейност, независимо от специалността им, а също – и от ОПЛ. Още повече, че урологичните заболявания (особено – на простатната жлеза) се увеличават лавинообразно, предвид застаряването на населението и трудния му достъп до специализираната извънболнична мрежа).

За първи път в подобна монография се публикува отделна глава за бъбречната недостатъчност и бъбречната трансплантация, което родее книгата с нефрологията и трансплантационната хирургия и организация.

Изкушаваме се да цитираме няколко абзаца от последната глава – “Хоспитализъм в урологията”:

“Специфични фактори, предразполагащи хоспитализма в урологията, са следните:

1. Сравнително по-дълъг престой на урологично болните. През последните 10 години прави впечатление, че всеки болен с доброкачествена простатна хиперплазия има едно от следните съпътстващи заболявания: сърдечно-съдови, диабет, язва;

2. Повече от 10 дни престой в урологично отделение означава възможност за възникване на хоспитализъм;

3. Като порочно правило едва ли не всеки новопостъпил болен е получавал някакъв антибиотик – великолепен експеримент за създаване и отглеждане на микробни щамове, устойчиви и към най-модерните антибиотици;

4. Наличие на дренажна тръба – става дума за неграмотно съхранение на дренажните отвеждащи тръби.

Принципни положения, които от години се стараем да въвеждаме в практиката, са:

1. Борба със замърсителите на въздуха в операционната. Пълна забрана на ръкомахането, викането, крещенето и друти движения в операционната зала. Виждали сме световни имена, които колкото пъти влизат в залата, толкова пъти се преобличат, като че ще оперират.

2. Борба срещу замърсителите на подовете в операционната зала (високотемпераментни личности обичат да хвърлят марли на пода…);

3. Ежедневно измиване на пода в операционната зала с дезифекционни разтвори и облъчване на стените с кварцова лампа;

4. Текуша дезинфекция на и около леглото на болния;

5. Периодично изнасяне на директна слънчева светлина на халати, одеала, бельо;

6. Масово въвеждане на пособия за еднократна употреба.”

Невероятна, написана увлекателно и живо, изключително полезна за практиката монография, плод на над половинвековен труд и опит в урологията, съчетани с висока колегиалност, всеотдайност и благородство!

Министър Анна – Мария Борисова,
в. “Труд”/1 август 2010 г.

Коментар. С досада ще отминем пренебрежителното прозвище “джипита”, което недопустимо се употребява, вместо българския термин “общопрактикуващи лекари”. Ще оспорим и достоверността на данните: нима толкова неквалифицирани са нашите ОПЛ, та само 16% от тях са компетентни? Наистина, едва 20% от тях имат специалност по обща медицина, но поне половината са с педиатрия или вътрешни болести. И как да се явяват на курсове и изпити, след като са задължени да бъдат на разположение на записалите се при тях хора 24 часа в денонощието 365 дни в годината?
Самата проф. Борисова неотдавна заяви по “Панорама” на БНТ, че обществото дължи уважение на своите лекари. 

Все пак, макар и с цяла седмица закъснение, единствено Сдружението на столичните ОПЛ реагира с остра декларация на думите на министърката, по повод на които председателката му д-р Делфина НУНИЕС огорчено заяви по БНР (Програма “Хоризонт”/9 август):

“Човекът, който би трябвало да защитава своето съсловие, ни нападна публично. Абсолютно недопустимо е за един министър да подронва авторитета на всички лекари, не само на ОПЛ. А нали още като студенти сме слушали лекции по медицинска деонтология?… Доста дълго време понасяхме подобни неверни квалификации по свой адрес. Но нас ни оценяват не министрите, а пациентите, и то на всеки 6 месеца.”

“Министрите идват и си отиват; ние оставаме. Всеки има право да се упражнява в риторика… За щастие, не д-р Борисова ни е обучавала. Ще й цитирам Библията: “Не съдете, за да не бъдете съдени…”, заяви председателят на НСОПЛБ д-р Любомир Киров, който не пропусна случая да се присламчи към протеста на столичните си колеги, макар че би трябвало първи – и веднага! – да реагира.

Допълнение. Заради това си изказване д-р Анна-Мария Борисова е дадена на Етичната комисия на СЛК (от Сдружението на столичните ОПЛ), както и на Централната етична комисия на БЛС (от УС на БЛС).
        
“За мен е необяснима бурната реакция и неразбирането на нашите действия. Има крещяща нужда да се извърши реформа и аз обещах пред вас да работя за това.

Здравната карта ще бъде готова в късната есен.”

Министър Анна – Мария Борисова
пред НС/9 юли 2010 г.

Коментар. А нали щеше да бъде готова до 30 юли? Неотдавна министър Борисова за трети път премести датата за определянето на т. нар. “здравна карта” – до Нова година. Малко по-късно, в интервю пред в. “Труд”/18 август, дръпна датата и дори я закова: “Нямам притеснения, че всички областни здравни карти ще бъдат готови до поставения срок – 1 ноември.”

Поживьом, увидем, казват братята руси.

А за пословичните диагностично-свързани групи вече не споменава и дума…

Нанев също ги беше забравил по едно време…

   –
“Изпуснахме 5-6 месеца за здравната реформа. През м. септември ще проведем конкурс за лична здравна електронна карта и от 1 януари тя ще влезе в сила.

Анна-Мария Борисова влезе много бързо в час. Председателят на БЛС ми каза, че се разбират чудесно. Ще успее реформата!”

Бойко Борисов, БНТ/9 юли 2010

“Нанев е добър човек, но той не става за министър и организатор. И реално ние загубихме 6-7 месеца, и здравната реформа се движи с 6-7 месеца назад.

Всичко, свързано със здравната реформа, която министър Борисова предложи, Лекарският съюз го одобри.

Трябва да се промени законът. Септември месец електронната карта се въвежда, куп неща, вкл. легла, защото ние имаме в пъти повече. Всички тези неща стартират от 1 януари.”

Бойко Борисов, БНТ, 13 август

“Защо едни болници генерират печалба, а други, като пловдивската, са с 40 млн лв задължения? Отговорът е: защото крадат!! Една по една болниците ще влязат в ритъм. С помощта на новия здравен министър Борисова и добрия диалог с Лекарския съюз реформите в сектора са ускорени. През септември правим няколко закона, свързани със здравеопазването, касата и осигуряването и от 1 януари реформата ще стане факт. 20 години не са я правили, аз поне си признавам, че съм закъснял с 6-7 месеца.”

Бойко Борисов, в. “Новинар”16 август

Коментар. По отношение на обвинението в кражба очаквахме реакция от БЛС…

“Държавата е най-лошият платец, тя трябва да осигурява над 4 млн души, а не го прави.

Недофинансирането ще блокира реформата! Непонятно е да се обявяват промени и в същото време те да се блокират от част от правителството.”

Цв. Райчинов, в. “Земя”/16 август

“Това, което се случва със здравеопазването, не е реформа, а реставрация. То дори не повтаря изцяло модела отпреди 1989 г., когато имаше спуснати бюджети на болниците. В момента има един годишен бюджет на база 2009 г., от който се вадят 30-40% и се дели на 12 месеца. Със или без анекси – пак не плащат!!”

д-р Никола Болтаджиев, в. “Пари”/15 август
 
“Липсва най-важното – зряла концепция и план за провеждане на реформата. Закриват се легла, които и без това са празни. Имитира се ново управление, без да се познават истинските здравни нужди на населението. Провалът е сигурен!

проф. Хр. Кожухаров, кардиолог,
в. “Труд”/17 юли

“Ние сме за реформа в здравеопазването, но ако се провежда по този начин, то ще загине.”

д-р Цв. Райчинов,
в. “Труд”/14 август

“Проблемът за сливането на двете болници е измислен от министър Борисова. Не може веднъж тя да каже, че ще прави високотехнологична болница в Бургас, където няма университетска болница, втори път – в Стара Загора, но само ако се обединят двете болници, а трети път – че ще бъде в Хасково, където изобщо нямат сили и възможности. Това са абсолютни манипулации и аз оттук мога да поискам оставката на министърката. Тя действа като дон Корлеоне във филма “Кръстникът”: “Ще ти направя едно предложение, на което не можеш да откажеш.” Това ли е европейско отношение на един министър към колегите му?”

д-р Соня Боева,
общински съветник, Стара Загора

“Няма здравна реформа, има само празни приказки! Да, направиха се няколко крайно неудачни хода, и толкова.

Според Евростар общата смъртност у нас е най-високата в Европа – 14,2 на хиляда. Мрем си едва ли не като пилци. А средната ни продължителност на живота е най-ниската!!

Така ли ще я караме – всеки месец ще търсим пари за болниците?

Премиерът е подведен от оопашатите лъжи на министърката.

Имам чувството, че живея през 1918 г. в зараждащия се Съветски съюз…”

проф. Младен Григоров,
в. “Труд”/16 август

“Вместо да се въвежда конкуренция и избор, връщаме здравеопазването десетилетия назад.”

Георги Ангелов, “Отворено общество”

 “На 1 януари т. г. реформата ще тръгне. Премиерът призна, че има закъснение, но ако то продължи, ще фалираме държавата.”

Кристалина Георгиева, еврокомисар,
в. “Труд”/19 август

Коментар. Вместо да коментираме това изключително некомпетентно изявление (нима здравеопазването със своите най-мизерни в целия свят 3,4% от БВП ще повлече държавата към дъното, към което тя и без това се е запътила?!), ще цитираме друго изречение от същия брой на в. “Труд”:

“Единственият лекар на щат в УНГ-отделението на Областна болница – Велико Търново е подал молба за напускане и то е закрито.”

Не е нужен повече коментар на думите на еврокомисарката.

Не толкова финансовият, колкото кадровият дефицит ще фалират здравеопазването ни!

Но човек трябва да разбира една област, преди да я обсъжда. Независимо от поста му.

“Няма причини да се говори, че пациентите ще останат на улицата или няма да бъдат посрещнати. Знаете, че движението в България е свободно. Приемат се пациенти, живеещи в различни места.”

Д-р Нели Нешева, директор на НЗОК

Коментар. И сега – какво? Болните хора от Елхово, напр. ще търсят свободни легла в Севлиево ли?

“Наистина, много лекари заминават навън, но техните места ще се заемат от наши сънародници от Македония, Молдова, Украйна и Западните покрайнини.”  

Министър Божидар Димитров

Коментар. С удоволствие ще публикуваме имената на всички лекари от чужди страни, дошли да работят у нас. Нещо повече – ще ги предложим за правителствена награда.

Родом от с. Арда, разположено на 2-3 клм от гръцката граница, в семейство на учители. Един от най-усмихнатите, сърдечни и щедри хора в Смолянския край. С неоспорими заслуги за развитието на неонатологията в него, дългогодишен зав. на отделението; благодарение на нея то беше оборудвано с необходимата апаратура (от Българската Коледа, а лично и от Силвия Вартан). В тези кувьози, с наистина героичните усилия на ръководения от нея чудесен колектив, доведе много недоносени бебета (вкл. и 2 с тегло 600 гр) до Живота. Извърши и качествен ремонт на отделението, предимно с дарени средства. След което, най-неочаквано, го напусна – защото не можеше да издържа на допълнителното натоварване с толкова много допълнителна обществена дейност.

Общински съветник е, но не формален, а от най-активните.

С удоволствие стана секретар на Клуб “Родопско здраве” и почти сама (с помощта на секретаря на община Смолян Петър Харадинов и на кмета на с. Могилица Митко Чочев) организира вече 2 Родопски здравни събора; предстои да организират и трети.       
 
Д-р Михаил Калнев е вече почти 78-годишен, а продължава… да дава дневни нощни дежурства в Девинската болница. Започнал е първия си работен ден в нея; помни и датата, сякаш му е рождена – 24 ноември 1958 г. Бил й е  и главен лекар. Но славата му се носи предимно като на блестящ хирург с над половинвековна практика, предимно в този чуден родопски край; а също и в 3000 дни в Либия, известно време след това – и в Пловдив. (По-подробно е описан в “Книга за българските хирурзи”).

Давал е над 200 пъти кръв (универсална, нулева група, Rh-), 4-5 от които – по време на извършвани от него операции, по 800 мл. Източват му от вените 2 банки, преливат ги на разтворените хора; д-р Калнев става от кушетката и продължава да срязва и съшива органи и тъкани.

Предлага да бъде издигнат паметник на хирурга: издялан от камък, наведен като “Мислителят” на Роден, с кепе и маска; разбира се, и със скалпел в ръката.

Побелял, но все така жилав и пъргав (всяка сутрин прави дълги преходи в планината по един и същ маршрут), диша боровия озонов въздух и… скърби за предстоящата лоша прогноза на болницата. В нея почти няма лекари, вероятно скоро ще я затворят, по подобие на Рудоземската. Оголват се, неудържимо се оголват целите Родопи не само от жители, но и от лекари! Кой ще остане в малкото градче за около 500 лв на месец (а медицинските сестри се разписват срещу 250-300 лв…)?! (Завчера е получил и парите си за втората половина на м. април – 330 лв. Това ли са “50-60-те хиляди лв” лекарски заплати?!

Вече нямат и анестезиолог.

Тъжен е: “Присъствам на агонията на една болница! Толкова ли не може да се създаде категория “защитени от държавата болници?””

Унило разговаряме в припадащия здрач и наблюдаваме отсреща пустеещото (не само поради лятната ваканция) училище…

Нищо, нищо не става без хора!

Родопите бавно загиват пред очите ни именно заради тяхната липса.