Скоро след Освобождението д-р Димитър Моллов, хирург, възпитаник на Московския медицински институт, създава и организира държавното здравеопазване, като още през 1879 г. съставя “Временни правила на санитарното дело в България”. Пак той обособява и “Физико-медицинско общество” (1880 г.), което на 10 октомври 1901 г. се преобразува в професионално-съсловна организация Български лекарски съюз, и делегатите единодушно го избират за негов председател.
До обособяването на здравно министерство (на 9 септември 1944), фактически БЛС дава насоките на здравната политика, която се ръководи от малка Дирекция “Народно здраве” към МВР.
През 1947 г. комунистическата власт разтурва съюза, без да е свикан Събор, както би трябвало да е по Устав. На негово място сформират Профсъюз на санитарно-хигиенните работници, в който лекарите са задължени да членуват, заедно със санитарките, теляците в обществените бани и бръснарите… Целта е ясна: унижение на най-висшето и интелигентно съсловие. То получава най-мизерните заплати; през 1971 г. му забраняват и частната практика.
Проф. Димитър РАДОНОВ, акушер-гинеколог от Втора градска болница – София, пръв издига глас за възстановяването на организацията (в предаването “Всяка неделя”, БНТ, 1985 г.); създава и Комитет в тази насока с още само 3 членове – проф. Емил Стоянов, анестезиолог, д-р Тотко Найденов, тогава журналист във в. “Земеделско знаме” и д-р Любен Астинов, експерт в МНЗ, който поради тази му проява е уволнен… ЦК на Профсъюза на здравните работници реагира бурно и сърдито, и комитетът не може да развива дейност.
Веднага след 10 ноември 1989 г. към него се присъединяват 20-тина активисти, които в заседания до среднощ в мазето на Центъра по хигиена, подготвят Устава и възстановяването – на 13 януари 1990 г. в препълнената с възторжени колеги от цялата страна аула. За председател обаче е предложен (от доц. Атанас Щерев) и избран не основният двигател проф. Радонов, а проф. Иван КИРОВ, педиатър и инфекционист, само защото братът на акушер-гинеколога Крум Радонов е генерал-партизанин. Времената са бурно политизирани…
По-важното е, че БЛС е възстановен; регистриран е като неправителствена организация по Закона за лицата и семействата, със свободно членство.
През 1992 г. начело на организацията застава енергичният хирург от ИСУЛ д-р Димитър ИГНАТОВ. Като депутат на СДС той подготвя и прокарва през Парламента Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, със задължително членство (както е в повечето страни по света). Ръководи организацията чак до 2002 г., но я обвързва към всяко начинание на парламентарната си група, което е недопустимо от съсловна и уставна гледна точка.
На Събора в Слънчев бряг/6-7 април 2002 г., макар и само с 1 глас повече, делегатите приемат предложението на Столичната лекарска колегия (по идея на члена на нейния УС д-р Т. Найденов) за забрана депутати да бъдат избирани в ръководните органи на БЛС, защото го политизират, и д-р Игнатов е лишен от право отново да се кандидатира. За председател е избран д-р Андрей КЕХАЙОВ, хирург от Смолян, който се занимава с петролен и печатарски бизнес. Той е впечатляващо активен, още се помнят умението му да увлича хората и да води успешни преговори с НЗОК за НРД, но стои начело чак до януари 2009 г., защото противоуставно просрочва с цели 9 месеца свикването на Отчетно-изборен Събор, въпреки настояванията на 2/3 от РЛК. През м. септември 2008 г. в бр. 9 на в. “Български лекар” излиза предложение на главния му редактор до Народното събрание за допълнение в ЗСОЛС в смисъл: когато УС на БЛС не свика Отчетно-изборен Събор в срок до 1 месец след изтичане на мандата му, това е задължен да направи здравният министър, като отговорен за цялата национална здравна политика. Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване д-р Тодор КУМЧЕВ, анестезиолог от Смолян, успява да убеди депутатите да приемат допълнението, като удължава критичния лимит на просрочване до 3 месеца. Макар и неохотно, министър д-р Евгений ЖЕЛЕВ е принуден да свика Събор/9-11 януари 2009 г. и д-р Кехайов е отстранен от властта. Начело на БЛС застава д-р Божидар НАНЕВ, хирург от Варна. Скоро той бива назначен за здравен министър (първото правителство на Бойко Борисов), но престоява на най-високия пост само 9 месеца.
Следващите председатели на БЛС са: д-р Цветан РАЙЧИНОВ, акушер-гинеколог от Русе (2 мандата); д-р Венцислав ГРОЗЕВ (един мандат), хирург от Плевен и понастоящем д-р Иван МАДЖАРОВ, УНГ от Пловдив (първи мандат).