План за… глада

Съдбата на Гьоринг /самоубийство в килията му в Нюрнберг/ споделя и Херберт БАКЕ, министър на храните на Райха. Този изумителен мизантроп по образование е колега на Химлер – агроном. И също като него, вместо да се занимава с изхранване на хората, планира и осъществява тяхното унищожение, но не чрез газови камери, а… масов глад; точно обратното, за което е учил.

Баке е роден през 1896 г. в Батуми; майка му е кавказка немкиня, баща му – бивш прусашки офицер. Живее и учи в Тбилиси. Семейството успява да напусне Грузия през Гражданската война, за  да се спаси от болшевишките изстъпления. Завършва Земеделския институт в Гьотинген. Задомява се за Урсула, която му ражда 4 деца, а заможният ѝ баща му осигурява обширна ферма, да практикува професията си. Баке обаче предпочита да се занимава с политика: вече е фанатизиран член на Националсоциалистическата партия.

През 1942 г. идеологът ѝ Алфред Розенберг го оценява и препоръчва на Фюрера за министър на храните. Неосъщественият фермер вече е разработил пъклен, дълбоко впечатлил го, засекретен “План за глада”. Облечен във власт, с настървение започва да го прилага. Макар и не широко известен, той е равностоен на сталиновия Голодомор и на Холокоста, дори и по-мащабен от сатанинското “Окончателното решение на еврейския въпрос”.

Целта е да бъдат унищожени чрез преднамерено лишаване от храна поне 30 млн /!!/ славяни и евреи, цинично наричани в позорния документ “ненужни ядачи”, сиреч – хрантутници, в окупираните зони в Украйна и Централна и Северна Русия, като част от селско-стопанската им продукция се изземва и насочва към синеоките рицари на Вермахта, останалата – извозвана към Германия.

Само богоизбраните арийци имат право да ядат и да живеят; всички останали трябва да им бъдат тор. В същото време свирепите Айнзацгруппен, следващи триумфиращите завоеватели, без никакво бавене извършват своите масови или единични разстрели на нещастните, попаднали в капан евреи.

Отначало планът за обезлюдяването на завзетите територии “сработва” успешно, но колосалните загуби на мъже принуждават Хитлер да го спре и да пренасочва измършавелите клетници към принудителен робски труд в Райха, предимно във военните заводи, за да изработват боеприпаси за унищожението на собствените им семейства и съотечественици.

След разгрома Баке, по подобие на Гьоринг и колегата си Химлер, нагло търси победителите-американци, за да им предлага… сътрудничество. Нещо повече: настоява за лична среща с главнокомандващия Айзенхауер. Нацистът, планирал и осъществявал широкомащабен геноцид – мор чрез масов глад на милиони невинни хора, иска да предостави на победителите готов проект за… избягвяне на глада. Естествено, генералът отказва да приеме “диетолога”.

Съюзниците го включват в подготвяния процес на хитлеровите военопрестъпници в Нюрнберг, но Баке го изпреварва: сам си издава неизбежната смъртна присъда, като надява на врата си примката, която и без това щяха да му я сложат. Преди това написва автобиография за досегашния си престъпен живот, а в писмо до Урсула фанатикът пламенно и убедено заявява, че “националсоциализмът е една от най-великите идеи за всички времена, чийто най-силен удар е националсоциалистическата селско-стопанска политика.” Хубава политика, няма що: изтребление чрез всенароден глад.

Заради чудовищните злодеяния на Баке и подобните нему нацистки изверги германският народ десетилетия, а вероятно – и векове напред ще бъде жестоко комплексиран и ще плаща лековерната си преданост към Хитлер и внушеното му от него презрение към останалите унтерменшен /”подчовеци”/ с фалшиво гостоприемство към тъмни, нахлуващи в страната му орди, които едва ли му мислят доброто…

Каквото посееш, това ще пожънеш.

 

/Из подготвяната за печат книга “Кафявите злодеи”/

Comments are closed.