Като млад лекар в Ямбол месечно давах поне 5-6 нощни дежурства по “Бърза помощ”. На всяко от тях се случваше нещо интересно, но това, които искам да разкажа, бе върхът…
Някъде към 23 ч. “капна” .(израз на фелдшерите, които приемаха повикванията) адрес в южния кв. “Каргона”. Описанието на случая: жена със силни болки в сърцето; вероятно – инфаркт (пациентите много обичат да си поставят тежки диагнози, за да ни сплашат и да отиваме по-бързо).
– Давай, Сава, да я видим тази булка…
След минути линейката спря пред къщата.
Вътре – сумрак, някак-си зловещ, още по-сгъстен от настолна лампа със зелен абажур; като в средновековен замък на вампири. Леглото – разхвърляно, с чисто бял, но силно намачкан чаршаф, сякаш са се борили кучета. Пациентката лежеше на него и стенеше; съвсем гола, в прозрачна като воал нощница, през която прозираха всичките прелести, с които Природата я бе надарила. Веднага я оцених: наближаваше 50-те, сигурно пред, а може би – вече и в менопауза, но доста запазена и, по всичко си личеше – жарка жена, с огнени щения; дюлките и бедрата бяха стегнати, а от черния триъгълник едва ли не излизаше пара; просто извираше желание – на талази, на талази…
– Какво Ви стана? – помъчих се да се държа професионално, все едно, че не съм забелязал нищо.
Булката стенеше и преглъщаше, пръстите й бяха сгърчени – типичната “акушерска ръка” при хистерия. Състоянието е определено още от Татко Хипократ; идва от думата “хистера” (матка), и се отнася за незадоволени жени, отдавна неизпитвали радостта от любовта.
– Махни се, бе, махни се, ей, не мога да те гледам! – извика жената.
Не беше отправено към мен, а към мъжа й, който уплашено надничаше из-зад вратата.
Отидох при него:
– Какво е станало, другарю?
Хъката-мъката, призна си. Невестата се върнала следобед от курорт. Изкъпала се, легнала при него, започнала да го закача. А той, милият, колкото и да се мъчел, не можал да й стори нищо…
Ето, потвърди ми се първоначалната диагноза…
Върнах се при пациентката.
– Сега ще Ви инжектирам нещо за успокоение, и ще заспите.
– Добре, докторе – покорно се съгласи тя.
– Повдигнете си нощницата.
С готовност се обърна и забели и двата бута; а кожата й – млечно-розова, да се чудиш и маеш какво му е попречило на съпруга й да се отчете по достойнство и да извърши нужното… Явно, лалето му вече е увяхнало – най-жестокото, което може да сполети всеки мъж…
Щом инжектирах диазепама, и тя простена:
– Ох, докторе, сложи ли ми го?
И само след минута блажено заспа.
Много се учудих на местоимението, защото и “инжекция”, и “игла” са от женски род. Тогава защо не ми каза “Сложи ли ми Я”, а – “Сложи ли ми ГО?”.
Сигурно е имала е предвид “медикамент”. Или нещо друго, ама пак от мъжки род.
Въртокъщникът, дето споява семействата откакто свят светува…
