На вниманието на Министър д-р Божидар Нанев
Копие: Премиер Бойко Борисов
Напълно – но не и безусловно! – подкрепям провежданата от Вас реформа. Защото здравеопазването е деликатна сфера, която не търпи резки движения и силов подход.
Не ще и дума, че десетки болници в малки населени места са излишен и скъп лукс, предвид изменения им демографски статус. Както и се очакваше, голяма част от тези болници ще бъдат закрити, макар рисковано; това болезнено решение неминуемо ще стане реалност до 1-2 години, но то ще има своята политическа, социална и съсловна цена.
Заложените в НРД/2010 параметри доведоха засега до отпадането на 21 (14%) от лечебните заведения, които не ги покриха; други 52 са сключили договори само за 3 клинични пътеки (КП), което ги обрича на неизбежен фалит. Допълнително ще ги довършат и окончателно ще ги ликвидират т. нар. делегирани бюджети, които са 30% от досегашния им оборот. Затова те непременно трябва да отпаднат, като недопустими с принципите на свободната конкуренция, и в случая протестиращите (не само общински) болници са прави.
За съжаление, тези болници така и не бяха бързо и предварително фалирани (съгласно ЗЛЗ) и след това – преобразувани и съдебно регистрирани в Медицински центрове с 5-10 легла (което щеше да бъде най-рационалното!) и прикрепени към тях Центрове за спешна помощ и клинична лаборатория, които да работят в синхрон и да гарантират здравната помощ на хората от малките общини. За целта обаче трябваше да им бъдат предоставени поне 6 месеца гратисен период за фалирането, преструктурирането им (съгласувано с общините-собственици!) в МЦ и регистрирането във фирмените отделения на съда. Кое налагаше подобна спешност?!
Намирам предложението на опозицията за отлагателен период в този смисъл, за напълно резонно; за съжаление, то бе отхвърлено от мнозинството в Здравната комисия. Съвсем скоро ще стане ясно, че в случая опозицията е имала право – предстоят масови протести, а те можеше спокойно да бъдат туширани с едно по-предпазливо обмисляне и започване на реформата, а именно:
# Изискването за 2 специалисти по всяка КП е абсолютно излишно, пресилено, непосилно за много болници, затова то трябва непременно и веднага да отпадне!;
# Необяснимо защо в НРД/2010 не бяха включени жизнено необходимите за него и реформата КП за долекуване, хронично лекуване, рехабилитация и хоспис, въпреки неколкократните Ви уверения, че именно чрез тях ще бъдат спасени тези болници от закриване и ще гарантира медицинската помощ на населението в малките общини. Тези КП за продължително лечение и долекуване са дори много по-скъпи, отколкото активното лечение, защото са действително продължителни и изискват консумативи и персонал, както и че по принцип КП е невъзможно да бъдат заменени с ДСГ, защото те са не само 3-кратно по-скъпи от КП, но и няма софтуер за тях;
# Повечето ЦСП, които трябваше – и уж щяха – да работят в синхрон с общинските болници и МЦ, не разполагат с необходимия персонал и оборудване; съмнително е дали достигат и съответните реанимобили и съответния квалифициран персонал за работа с тях;
# Разкриваните “спешни кабинети” не само са абсолютно излишни (при наличието на ОПЛ и ЦСП) и дублират дейността им, но и значително оскъпяват здравеопазването. Те не са и оборудвани за оказване на спешна помощ (измерването на кръвно налягане съвсем не е спешна помощ!) и на практика представляват възстановяване на едновремешните звена за неотложна помощ. Освен това създават конфликти между работещите в тях лекари, които са неколкократно по-добре заплатени от колегите в ЦСП. Коя здравна система би си позволила подобно разхищение, и то в условия на финансов и кадрови недостиг?!;
# Абсолютно невъзможно е внедряването на хеликоптери за спешна помощ, за което толкова необмислено говорите, защото това струва много скъпо (навремето ексминистър Славчо Богоев се отказа от подобна идея, понеже един 1 летателен час струва 800 евро; много повече се плаща и като наем за разположението на хеликоптерите; как тогава МЗ и МФ ще си позволят подобен лукс?! Справка: ДЗИ – Здравно осигуряване, които много бързо се отказаха от своя съвместен с МЗ и ВМА проект за ползване на хеликоптери;
# Добре щеше да бъде МЗ да бе провело поне една 1-дневна работно-консултативна среща със Сдружението на областните болници, а не само с директорите на УМБАЛ (които са Ви подчинени като техен принципал), защото в него членуват чудесни мениджъри с опит, които вероятно биха го посъветвали същото, което изтъквам сега аз. Нужна беше делова среща и със Сдружението на българските общини, с цел по-внимателно и обстойно да се разясни на кметовете обстановката. Изобщо, трябваше да бъде проведен много по-широк – предварителен! – обществен и съсловен разговор за тази реформа в момента;
# Пропусната бе възможността в НРД да залегне справедлив коефициент за КП в зависимост от качеството на болницата, апаратурата и персонала й. Недопустимо е едни и същи средства за КП да се плащат и на една малка общинска болница, и на една УМБАЛ. Друг е въпросът, че така и не бе приет Закон за УМБАЛ, както бе обещано на Срещата на ректорите на Медицинските университети в Трявна (5 септември м. г.);
# Добре би било, след като са търговски дружества, болниците сами да определят цените на извършваните в тях дейности – това ще бъде пазарен механизъм в истинския смисъл на думата;
# Досега така и не е изяснена ролята на почти неизползваните около 6000 готови фелдшери, които спокойно биха могли да задоволят нуждите на малките общини, оголените откъм лекари стотици села в периферията на страната и ЦСП; толкова ли е трудно те да бъдат включени като контрагенти на НРД, като асистенти на лекаря, при известни условия? Нещо повече – тяхното обучение отново трябва да бъде възобновено, защото е много по-краткотрайно и евтино и квалификацията им е напълно задоволителна за селата и ЦСП;
# Решителните действия на оглавяваното от Вас МЗ задължително трябваше да бъдат предшествани от настъпателна разяснителна работа с общините, съсловието, НПО и медиите, както и с, подчертавам – умен, добре организиран изпреварващ П.Р.;
# Друг нерешен проблем е липсата на регистър на лекарите в МЗ, чието място е именно там, а не в БЛС, защото то, а не казионната съсловна организация, провежда здравната политика!;
# Самият БЛС отдавна трябваше да бъде преобразуван в Лекарска Камара! В този си вид на съществуване – без никаква прозрачност относно изразходването и контролирането на задължително събирания членски внос в много РЛК, особено – в СЛК, което поражда сериозни съмнения за злоупотреби с него – той отдавна изчерпи съдържанието си и практическата полза за колегите;
# Диспропорциите в отделните КП в НРД така и не бяха балансирани; напълно провалена е и досегашната политика (по-скоро – антиполитика!) на МЗ по отношение специализацията на лекарите – затова в скоро време няма да имаме педиатри, инфекционисти, патологоанатоми, психиатри, микробиолози и пр.; все повече недостигат и хирурзи и уролози; нищо не се прави и относно острия дефицит на медицински сестри (необходимо е намаляване на курса на обучението им от 4 на 3 години и пр.);
# Намаляването на събираемостта на здравните вноски се очакваше – хората в малките общини не са сигурни, че могат да разчитат на близки до местожителството им лечебни заведения и нямат стимул да си плащат предварително;
# Плетората от специалисти в столицата и големите градове, и оголването в провинцията безспорно представляват неизпълнение на гарантираните в Конституцията принципи за гарантиран равен достъп до висококвалифицирана медицинска помощ. Вярно, че общините са бедни, но те трябва да намерят начини да стимулират лекарите да работят в тях, ако искат тя да бъде гарантирана за населението им;
# Остойностяването на медицинските дейности и приватизацията на лечебните заведения бяха лайт-мотивът в първите години след 10 ноември; къде са тези моменти?!;
# Пълен провал е и извънболничната помощ, в частност институцията общопрактикуващите лекари (ОПЛ), на които, за съжаление, МЗ също не обръща нужното внимание. Близо 80% от тях още нямат специалност по “Обща медицина”, а и са затруднени от възможността да я вземат при изискването за 24-часово разположение 365 дни в годината. А ОПЛ бяха замислени именно като “ключ към болниците”, т. е. да намалят излишните хоспитализации, да поддържат т. нар. “домашен стационар” (който пак не влезе като КП в НРД!), да извършват противоепидемична дейност (имунизациите са провалени – доказателство са зачестилите епидемии от морбили);
# Основният проблем на българското здравеопазване обаче се корени не само в недофинансирането му (едва 4,3% от БВП при двойно и тройно повече в останалите страни на ЕС), но и в порочната солидарна система на здравното осигуряване! Грижата за здравето трябва да бъде индивидуално задължение, за да се чувства всеки човек лично отговорен и информиран за него и състоянието си. Затова е необходимо, час по-скоро, да се въведе персонална лична електронна карта за всеки български гражданин, с включени в нея данни за паричните наличности, извършените прегледи, закупените лекарства и пр. Така на практика “Парите ще ходят след пациента”, каквато бе подвеждащо обявената философия на т. нар. “здравна реформа”. Тези пари може да се ползват, със съгласие на титуляра, и от негови близки – така е в ЕС и САЩ. Нежеланието на държавата и в частност на МЗ да въведе тази наистина европейска система говори само за едно, и цялото общество го знае много добре: тези средства се използват за всякакви други, но не и за здравни цели;
# МЗ продължава да не обръща никакво внимание върху здравната промоция на населението; тя е най-евтина, но ефективна.
Основните проблеми в нашето здравеопазване – финанси, квалификация и човеколюбие – остават. За да бъдат решени, трябват много средства, подготвени кадри и Любов – към колегите и болния ни и застаряващ народ.
