Млад журналист във в. “Здравен фронт”, присъствах на Национална среща на педиатрите в Аулата на Центъра по хигиена. Било е някъде през 1978-82 г., когато работех там, преди да ме изгони акад. Малеев заради статията ми “Унижение през целия ден”, в която пледирах да се повишат заплатите на лекарите и отново да им се разреши частната практика.
Та, излиза на трибуната зам.-министърът чл.-кор. Герасим Митров (с прозвище Геро; беше грамаден добряк, много речовит, наричах го “Цицерон на българското здравеопазване”, защото беше един от малцината държавници, които говореха свободно, без да четат предварително подготвен им текст). И още преди да тегли поредната си високопарна реч, в която неизменно споменаваше другаря Тодор Живков и другаря Малеев, подчертавайки, че които току-що си си пили кафето; кой ще посмее да провери?), избърбори:
– Другари, другарят Малеев в този момент е в самолета на път за Филипините, но ми поръча да ви поздравя от негово име и да ви уверя, че е мислено с вас на тази среща. Той каза, че вие заслужавате най-доброто – и ще го получите!
Разбира се, последваха задължителните вяли ръкопляскания.
На следващия ден присъствах на друго национално съвещание – на пулмолозите. Геро извиси глас от трибуната.. И с тях другарят Малеев, който в момента пътуваше за Куала Лумпур, беше мислено и на мнение, че заслужават най-доброто – ама и те ще си го получат.
Този трик бе винаги използван от Митров; слушах го и вече не записвах нищо, защото бръщолевеше неизменните си общи приказки, ръсеше приветствия от Малеев, чийто невидим най-високопоставен дух витаеше в залата и им обещаваше най-светли бъднини. Учудвах се на това безсрамие. Още не знаех, че в политическия лексикон то се нарича демагогия.
Нима и днес не е така? Неспирни обещания за приоритет на майчиното и детско здравеопазване, за нова Детска болница, за остойностяване на лекарските дейности, за адекватно оценяване на клиничните пътеки, за безпрепятствена безплатна специализация, за гарантирано кариерно развитие…
Важното е, че нашите здравни и държавни управленци, независимо как ги наричаме – другари или господа, неотклонно и винаги са с вас, колеги.
Мислено.
