Иван Вазов е отказал да учи за лекар

В деня, в който отбелязваме 100 години от кончината на народния поет, научихме една малка подробност: че турските власти в Сопот, забелязали неговото ученолюбие, са му предложили стипендия да учи медицина в Цариград, но той категорично отказал. Вместо него изпратили един от братята му Кирил (1854 – 1942), който много настоявал за това. Така станал един от първите дипломирани български лекари. Дълги години е работил в Стара Загора, където е бил окръжен лекар (1881) и управител на местната държавна болница (1894 – 1902). Управител е бил и на Цариградската българска болница “Евлогий Георгиев” от 1904 до 1910 г.

Синът му Иван Вазов, икономист, е имал неблагоразумието да даде съгласието си да стане министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Добри Божилов (от април 1943 до юни 1944 г.) И въпреки че е предотвратил изпращането на наши доброволци на Източния фронт, е получил смъртна присъда от Народния съд (след изрично настояване на кръволока Трайчо Костов) и разстрелян в злокобната нощ на 1-2 февруари 1944 г.

Това е положението в България, братя българи.

В допълнение.

Днес се отбелязва и 100-год. от кончината на Патриарха на българската литература Дядо Вазов.

Нека си припомним един негов куплет:

 

“Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мраш ли – ти не знайш.

След теб потомство иде цяло.

Какво ще да му завещайш?”

 

И едно прозрение от писателката Лукреция Будурова:

“Дяховността поставя рамката на морала. Има ли Духовност, ще има и Морал. Той е неделима съставка от нея. Без Морал няма Духовност!”

Comments are closed.