Нужно е доверие

С тези думи се обръща към участниците в 11-та инициатива “Лекарите, на които вярваме” издателят на “24 часа” Венелина Гочева. “Няма добро здравеопазване без лекари, на които хората да вярват.”

Съвършено правилно. Още преди 10 години сме посочили Доверието като неотменен фактор в 5-те необходими принципа на здравеопазването:

# Финанси; # Кадри; # Профилактика (вкл. здравна просвета); # Човеколюбие; # Доверие.

Но – къде са те днес?!

# Държавата ни опродължава да сигурява едва ок. 4,3-4,4% от БВП за здравеопазване (при поне два пъти повече в останалите страни на ЕС); имаше години (при министър Славчо Богоев) когато беше 3,9%!!;

# Всички забелязваме ужасяващия недостиг на квалифицирани лекари и м. с., при това те застаряват неудържимо и немалко от тях са с разклатено здраве; Толкова ли е трудно с Решение на МС дипломиралите се по държавна поръчка (и издръжка) да подлежат на задължително поне 3-годишно разпределение, а не веднага след промоцията да се качат на първия самолет за Запад?;

# Извършвана формално профилактика; нулева здравна промоция (просвета) сред подрастващите; но стремежът на соросоидното ни МОН е да въведе в училищата не нея, а пагубната, опорочаваща ги джендър-култура; и няма сила на земята, която да наложи възпитанието на децата ни в здравни знания и навици;

# Човеколюбие и емпатия (съчувствие) към болния, страдащия човек са неразривна част от лечението и грижите към него, но се проявяват все по-малко от персонала, да не кажем, че са изключение; На Запад това е основен критерий при определяне на възнаграждението.

# Взаимно намаляващо, дори отсъстващо доверие между лекаря и пациента му; а то е абсолютно необходимо за успешното протичане на т. нар. диагностично-лечебен процес. Уви, лекарят няма време или направо – не иска – да разговаря със своя пациент, да му вдъхва кураж в скорошното оздравяване и преодоляване на страданието, забравяйки (или – не интересувайки се!), че добрата дума има неподозиран лечебен ефект и е неоценим негов съюзник. “Нищо не струва толкова евтино и не се възвръща по-богато от вежливостта”, и казал Сервантес.

 

“Здравната каса трябва да бъде демополизирана и да има частна конкуренция. Освен че болниците трябва да се конкурират за пациентите, хората трябва да има право да избират и своя осигурител. Най-важната стъпка е да се премахне монополът в задължителното здравно осигуряване; това ще доведе до повишаване качеството на здравните дейности и до реалното им остойностяване”, е заявил министър д-р Стойчо Кацаров.

Още през 1998 г. заявихме всичко това в прав текст (в. “Български лекар”, бр.5), в резултат на което той беше “отлюспен” като орган на БЛС… Нима тази глупава репресия промени нещата? Но неолиберал-демократите не търпят чуждо, противоречащо им мнение.

“Дълги години е култивирано недоверие към лекарите и здравната система – е отбелязал проф. Иван Поромански. – Време е да култивираме доверие. В момента лекарите вземат заплатите си от парите за лечение на пациента, които плаща Касата. Именно изправянето на този проблем трябва да е в основата на бъдеща здравна реформа.”

Правилно. Но когато човек посочи някакъв проблем, трябва да даде и решението му. Парите от КП отиват и за заплати, и за ремонти, и за режийни. Кой забърка цялата тази каша преди 20 години? Знаем го. За награда получи дори второ назначение като здравен министър, макар и служебен.

 

Понастоящем пред МЗ, както и пред БЛС и неговата ЦКПЕ стоят изключително важни задачи, които е невъзможно да бъдат решени без промени в цялата здравна система и в Устава на БЛС и Етичния кодекс. Съпротивата обаче ще е голяма.

В България най-трудно от всичко се променя статуквото…

Comments are closed.