Копие: ЦКПЕ
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Понеже е от ясно по-ясно за всичкинас лишаването на Централната Комисия по професионална етика от правомощията да налага каквито и да е санкции при груби нарушения на добрата лекарска практика, да се спрем върху Закона за здравето, по-специално- на чл. 88, от Глава III Медицинско обслужване (т. е. лекарят обслужва, той е слуга – типичен социалистически атавизъм; нима не може да бъде назована “Медицински грижи” или дейности?).- Т. 1 от този член гласи: “За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител относно: диагнозата и характера на заболяването; описание на целите на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, вкл. страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства.”
Следващият чл. 89 гласи: “При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информирането по чл. 88 се предоставя в писмена форма.” Чл. 92 е почти същият: “Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно здравословното му състояние и необходимостта от лечение, планираните диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях.”
Звучи логично; въпросите тук са цели четири: знаят ли лекарите (за пациентите да не говорим) тези законови постановки; спазват ли се; какви са санкциите; кой има право да ги налага?
Глава VIII “Административно-наказателни разпоредби” отговаря натретия въпрос (чл. 220): “Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 се наказва с глоба от 300 до 1000 лв, а при повторно нарушение – с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.” Повтаряме четвъртия въпрос: кой да налага тези наказания? Чл. 234 ги уточнява: “Нарушенията по чл. 220-228 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравопазването или от директора на РЦЗ (днес – РЗИ, Т. Н.), а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването или отупълномощено от него длъжностно лице или от директора на РЦЗ.
Някой досега да е видял тези длъжностни лица или директори на РЗИ в подобна роля?
Никъде в ЗЗ не видяхме и провинението грубо отношение на лекар към пациент (предмет на основната част от жалбите, отправени към ЦКПЕ).
Изобщо, БЛС и в частност ЦКПЕ са изключени от правото да налагат санкции, т. е. съсловието да се саморегулира, какъвто бе първоначалният ни замисъл, когато възстановявахме БЛС (плюс борбата за заслуженото по достойнство отношение на обществото към лекарите му и справедливо високото заплащане, което то дължи на изкуството им).
От години повдигам по медиите един въпрос: кому е нужна глава VI – “Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”, чрез която се дава право на немедици да упражняват лечебна дейност. Потози начин даваме карт-бланш на самозвани екстрасенси, знахари, билкари и други шарлатани да печелят от болестите на наивните хора; освен това ги отклоняват от посещения в ЛЗ, което неизбежно забавя правилното поставяне на диагнозата и адекватното им лечение. Там има един опасен чл. 167: че можеш да практикуваш неконвенционални методи, ако специалист или бакалавър по обществено здраве (здравен инспектор!) или среднист, но със свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище при условия и по ред, определини с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката… Някой ще ми посочи ли подобна наредба или провеждани семестри в някой от уважаваните ни Медицински университети? Няма, разбира се. Тогава – що за законов текст?
Този остарял и неведнъж поправян и допълват ЗЗ има нужда от сериозно оглеждане, обсъждане и пререформиране от УС на БЛС, колкото и неприятно да звучи този израз.
Веднага след съставянето на правителство и формирането на Комисията по здравеопазване е необходима среща на високо равнище (нейният председател, министърът, председателите на БЛС и на ЦКПЕ) за набелязване на най-важните намеси в ЗЗ.
Очакваме мнението на членовете на ЦКПЕ и на РКПЕ в страната по повдигнатия въпрос.
д-р Тотко Найденов, член на ЦКПЕ
