Отвореното писмо по проблемите на ОПЛ, добросъвестно описани от д-р Виктория Чобанова и подписани от 435 нейни колеги, бе оповестено от няколко медии, но така и не разбрахме дали е разгледано в държавните институции. Ще се постарая накратко да изтъкна по-важните от повдигнатите от д-р Чобанова проблеми.
Защото изнесените факти са тревожни: за една година, по официални данни на НЗОК, са прекратили работа си 400 ОПЛ (т. е. 10% от работещите към септември 2020). Нови практики се разкриват малко и са съсредоточени изключително по големите градове. Какво става с хората в малките? За селата да не говорим – съответните ОПЛ ги посещават веднъж седмично за по 2 часа. Имат и оправдание: хората там драстично намаляха, а и това е задължението им по договора им с НЗОК.
ПИМП е изключително важна за здравната система: там се извършват над 90% от медицинските консултации. Така беше и по наше време (бил съм участъков терапевт); да не говорим, че извънболничната помощ е далеч по-евтина от болничната. В драматичното време на Ковид-епидемията хората масово избягват своите ОПЛ от страх да не се заразят и или се самолекуват, или търсят и без това претоварената и изнемогваща “Спешна помощ” (с нейните 12 екипа в София, обикалящи с линейките си болниците, за да търсят свободни легла – в ерата на електронните връзки!!
А проблемите така си и остават нерешени, откакто възникнаха още през 2000, когато един самонадеян зъболекар въведе неадекватната си “реформа”, та обърна цялото здравеопазване сглавата надолу и направи скъпата болнична помощ водеща и… предпочитана в бедна България:
– Задължението на ОПЛ да осигуряват непрекъснати 24-часови 365-дневни грижи и разположение. Тези хора отдавна вече са амортизирани и боледуващи не по-малко от своите пациенти. Няма Събор, на който въпросът да не е повдигнат, но така и не помръдва ни на йота;
– Непрекъснатите глоби от НЗОК за незначителни пропуски (пропусната буквичка или квадратче в отчетите), стигащи до 700 лв. Въпрос, също повдиган винаги, без резултат. Помня бившия гл. секретар на БЛС д-р Пламен Демиров, който тържествено обещаваше, пред съборите че ще оправи нещата (за да усмири протестиращите делегати и да ги накара да приема поредния им пробутан НРД). Защо трябваше да лъже съсловието си?;
– Непомръдналата от 10 години потребителска такса – 2,90 лв (1 лв за пенсионери, като доплащането се извършва далеч не винаги от Министерството на социалната политика). Вече над 20 години ОПЛ фактически изпълняват социалните фанкции на държавата.
– ОПЛ просто нямат право да отсъстват от работа – било поради боледуване, било заради грижи за своите най-близки; няма регламент за спешното им заместване (а и да има – ОПЛ са частници и трудно могат да бъдат задължени за каквото и да е);
– Здравноосигуреният няма право на предсрочен избор на ОПЛ; нито пък ОПЛ да може да го отпише от листите си при липса на доверие между него и пациента;
– Така и на йота не са мръднали възможностите на ОПЛ да специализират “Обща медицина”: как да си организират отсъствието от практиката; положението е просто Параграф 22.
И т. н., и т. н., както се казва в старите книги.
Едно предложение на колежката Чобанова буди интерес: да бъде изготвен КОДЕКС НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, който да обединява 10-тината съществуващи закона и поне 50-те наредби в здравната ни система, някои от които парадоксално си противоречат. Но за това е нужна т. нар. политическа воля, а – както наблюдаваме НС, тя е някакъв нон-сенс.
