“Напред към Москва!”, “Напред към Берлин!” или слагачите на всяка власт

В моя Ямбол е пословичен следния случай с един кръчмар от южния му квартал “Каргона”. Когато Хитлер напада СССР, човечецът изнася пред кръчмата си буре с вино, написва на него с тебешил “Напред към Москва” и кани всеки, който пожелае, да си налее безплатно чаша-две, за да се сбъдне призивът. Но ето, че идва Девети; ние тръгваме на бой с Вермахта (където даваме 30 000 убити, ранени и изчезнали, а не ни признават за съвоюваща страна – но това е друга тема); нашият служител на Бог Бакхус пак изтъркалва на тротоара отпред буре с вино (вероятно е било същото), но с нов надпис: “Напред към Берлин!”.

Има ли смисъл да се обсъжда постъпката му?

Точно на 3 март директорката на Военно-историческия музей му хлопва кепенците и му слага катинара, макар вътре да е подготвила тематична изложба за опълченците. Причината: в знак на протест срещу навлязлата в Украйна Русия. Нищо, че тя ни е освободила от турско робство (пардон – османска присъствие) преди 144 години и тогавашната империя не може да отговаря за действията на днешната федерация. Важното е да ни забележат, че отговаряме на желанията на съвременните европолитици.

Не чух по “Хоризонт” нито една руска песен – ни Висоцки, ни Булат Окуджава, ни Алла. Може би вече са им изпочупили дисковете…

Няма да се учудим, ако някоя директорка на библиотека направи аутодафе на книгите на Толстой, Достоевски, Некрасов, Пушкин. Или собственик на магазин за напитки изпочупи всички бутилки с руска водка. Дано обаче запази една-две. За да черпи, ако палачинката се обърне.

Земьо, пълна с добрини…

Comments are closed.