Гетото Литцманщад

В ранната пролет на 1940 г. немските окупатори заграждат северната част на Лодз (втория по големина полски град), обособявайки го в огромно гето под името Литцманщадт. Там са наблъскани всичките 230 000 местни евреи. Условията са  ужасни: квартирният проблем е най-дребният (по десетина в стая), почти няма вода и никаква храна; избухват епидемии от тиф и дизентерия, туберкулозата е повсеместна, но най-важното – настава всеобщ глад.

Тогава при есесовците се явява Мордехай Хаим Румковски (1877 – 1944), бивш застрахователен агент и им предлага да сключат устно споразумение: работа срещу храна. Няма никакви предварителни условия: каква да е тя, в какво количество и качество, колко пъти да се доставя дневно или седмично; а и как да  ги предявяваш на гестаповци, готови всеки момент да ти теглят куршума на улицата? Те обявят колаборациониста за старейшина, като го предупреждават да бди за бунтовници. Той е усърден организатор.

Постепенно гетото се превръща в огромна фабрика от 120 предприятия, в които се трудят всички от 14 години нагоре: обработват слюда, шият униформи с ръчно изработени вензели, дори подготвят боеприпаси. Румковски въвежда и местна валута – отпечатани на циклостил хартийки, наричани “румки”. Той следи и контролира всичко – от разпределението на дажбите до разрешението за брак; не “кмет”, а цял жрец.

А храната е буквално помия – смита чорба от цвекло, кафява вода, представяна за кафе; хляб се доставя веднъж седмично. Мордехай – масивен, с огромна бяла коса, старателно заделя за себе си и своето тясно обкръжение най-доброто. Вместо да стане като Мойсей за своя народ, той съдейства на палачите му. Всички племена по света си имат своите изменници, но Румковски е сред най-мащабните и гнусните, защото се облагодетелства от положението си.

И докато хората измършавяват от ден на ден и масово започват да измират, той и хората му дебелеят. Не им се отразява зле и допълнителното идване през есента на 1941 на нови 25 000 евреи от цялата страна плюс 5 000 цигани (тогава произнася знаменитото си слово да ги изолират напълно, защото крадат и палят).

Предава на Гестапо всеки, дръзнал да протестира срещу личната му власт. Не пропуска и хубавките девойки – привиква ги “на разговор” под ключ в кабинета си. Не спира със забавленията дори и след като се оженва за секретарката си. Цял Берия, жълта звезда на гърдите и гърба.

Но става още по-страшно. Близкият лагер на смъртта Хелмно започва да работи с все по-увеличаващ се “капацитет”; трябва да го зареждат с кошмарното “гориво”… От 6 януари 1942 г. ежедневно изпращат към душегубките му по 1000 обитатели на гетото. Лесно ги убеждават да се качват в конските вагони – обещанието е, че на новото място има доходна работа и обилна храна.

Румковски активно съдейства на нацистите. Малко вероятно е да не е знаел къде всъщност карат неговите сънародници. Пламенно убеждава майките да пускат децата си (първата “партида” за крематориумите е 7 000 дечица!), за да ги “спасят от глада”. Да, спасяват ги;: мъртвите не го усещат..

През август 1944 гетото почти обезлюдява и германците го ликвидират, защото фронтът наближава . Останалите живи поемат към Аушвиц – Биркенау. Там гибелта си намира и “старейшината”; мълвата е, че не достига до газовите камери, а самите евреи го удушават, преди да ги натикат в тях. Нима не си го е заслужил?!

На 10 януари 1945 г. Лодз е освободен от Червената армия. От 230-те хиляди евреи (плюс 25-те хиляди допълнително наблъскани в гетото “пришълци”), т. е. общо 255 000, оцеляват 877 (словом: осемстотин седемдесет и седем) души. И винаги, когато разказват спомени за това ужасно време, не пропускат,с треперещи брадички, да упоменат Румковски с последващо проклятие. Каква незавидна съдба!

Comments are closed.