КОПИЕ: Министър проф. Асена Сербезова
КОПИЕ: ЦКПЕ
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
След половин година, на 15 август, ще отбележим за 18-ти пореден път Деня на Спасението (създаден през 2005 г.). Намирам досегашните чествания за недостатъчни и много ограничени: с традиционен акцент пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (в градинката на ВМА); персоналът на далеч не всички болници в страната излиза пред вратите им в 12 ч. за скръбното 1-минутно мълчание в памет на д-р Стефан Черкезов и десетките колеги, загинали при спасяване на човешки живот.
Близо (ако не и над) 100 лекари починаха от Ковид, заразени от своите пациенти. Какво направихме в тяхна памет? Немаловажно е и да припомняме на обществото, което в преобладаващата си част е непризнателно и неблагодарно и обича да ни хули, колко рискова и жертвоготовна е нашата професия. Преди 3 месеца изпратих писма до директорите на големите болници с молба да ми изпратят имената на тези наши герои (получих отговор единствено от родния ми град Ямбол!); явно – и ние самите не ги зачитаме, нито се интересуваме от историята си. Без отговор остана и предложението ми да искаме от МС да отпуска стипендии на сирачетата на тези колеги до завършване на висшето им образование.
ПРЕДЛАГАМ:
- УС да отправи искане МС – самостоятелно или чрез здравния министър, за отпускане на стипендии на сираците на лекарите, загинали по време на Ковид-епидемията вследствие заразяване от своите пациенти;
- УС да поиска от МС, чрез здравния министър, да Решение 1039/28. 12. 2012 г. за обявяване на 15 август за Ден на Спасението да бъде допълнено така: “На 15 август точно в 12 ч. в цялата страна, чрез 1-минутно мълчание, придружено от сирени, се почита паметта на всички лекари и останали граждани, загинали при спасяване на човешки живот.” Вечерта се организира тържествена заря-проверка.
- УС да отправи искане до Столична община да възстанови името на нашия най-голям герой д-р Стефан Черкезов, премахнато поради позорно недоразумение по време на т. нар. “Голямо прекръстване”;
- УС да изиска от директорите на болниците в страната да изпратят портретни снимки на тези колеги с имената и датите на раждането и кончината им; тези портрети да бъдат окачени в коридорите на Централата, както и съответните болници, своего рода Пантеон на безсмъртието.
Нима не го заслужават?
Ние сме в дълг пред паметта и подвига им!
