Човек, представящ се за активист на синдикат “Защита” гордо заяви, че е договорил с Премиера чувствително увеличение на заплатите: на лекар – 2000, на м. с. – 1500, на санитар – 900 лв.
Ха, дано, ама надали.
Първо, колективният трудов договор се сключва от работодателите с официално представителните профсъюзи – КНСБ и “Подкрепа”; сред тях няма нито “Защита”, нито “Закрила”, “Дебела сянка”, “Промяна”, “Подмяна” или “Когато бях овчарче”. А пък самият Министър-председателят не може да променя щатните таблици без финансовия. Просто е отсвирил защитника с фалшиво обещание. Както щедрия сватбен подарък на Манго – кон с каруца.
Един вездесъщ кардиохирург-милионер пък се изцепи, че капитационните суми за ОПЛ не трябва да се отменят, а само намалят; с колко точно – не каза. Важното е да размаха пръст и да го покажат по телевизора. Защо тогава ОПЛ не определят КП за сърдечните операции?
Все отбор меринджери, мила моя майно льо.
А от 30 години говорим за основното: остойностяване на лекарските дейности, което така и не бе сторено. В САЩ всяко ЛЗ си има свой собствен ценоразпис, без някой да му го е продиктувал. Но там възнагражденията зависят и от оценката на пациента…
Относно съсловно-демографския срив положението също е трагично. 1000 млади хора се дипломират като лекари, 600 момичета – като м. с. А съотношението би трябвало да е обратно: на всеки лекар – поне 2 м. с. Как да стане, като навремето дълбокоумни преподавателки от т. нар. Сестрински училища решиха, че са много и закриха няколко от тях /вкл. русенското/; увеличиха и времето за обучение – от 3 на 4 години, за да получават повече лекторски часове. Закриха и обучението на фелдшери; имало ги само в Русия. И защо не ги замениха с “парамедици” или “асистент на лекаря”, както самите те искат? Какво пречеше да има повече от тези специалисти – толкова са нужни за “Спешна помощ” и селата. Недалновидност, стигаща до управленска слепота. “Умението да ръководиш е умението да предвиждаш”, казваше Живков; не беше ли прав?
И сила няма на земята, която да задължи тези от новозавършилите, които са се обучавали на държавни разноски, т. е. от нашите джобове, да ни се издължат, като останат да работят в Родината поне 3 години, или да връщат парите /при 8 000 разноски годишно това прави близо 50 000 лв за 6-те студентски години/. ЕС не позволявал; принципите му били “Свободно движение на хора, услуги и капитали”. Лицемерие! На всички хора ли – независимо в коя част на света живеят? И дали не са длъжници на обществата си?
Това са само малка част от нашите виждания относно наболелите проблеми в здравната система и решаването им. “И свършвам песента дотук”, както пееше Боян Иванов в “Зеленоокото момиче” по стихотворението на Давид Овадия.
Нямаме намерение да даваме съвети на МЗ, защото там знаят всичко, а и се правят, че не съществуваме.
“Не давай непоискано добро”, гласи нашенска поговорка.
