1. Какво става с остойностяването?!
“Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.
Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.
Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.
С тях той лекува човека и премахва болестта му.
Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и знанията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.
Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.
И дай място на лекаря, защото и него Господ го е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен.
В някое време и в ръцете на лекарите има успех, защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване на живота.”
Това пише в глава 38 на Книга “Премъдрост на Иссуса, син Сирахов”, Стария завет, Библията.
Какво пише в НРД/2010? Уговорено ли е НЗОК да има право да плаща на лекарите, когато намери за добре? Или да закъснява със заплащането на труда им, без да начислява и съответните лихви, както е навсякъде по цивилизованите държави?
Нито в Библията, нито в Клетвата на Хипократ не се споменава дори и дума за достойно заплащане на труда, по-скоро –изкуството на лекаря. “Срамувам се да платя на лекаря”, е казал Толстой, имайки предвид, че никаква сума не ще може да покрие работата на човека, който дарява здравето и живота на хората.
Остойностяването, което от 20 години насам не слиза от устата на съсловните ни активисти, така и не е извършено. Не го видяхме от проф. Йордан Янчулев, който бе оторизиран да го извърши в зората на т. нар. “демокрация”, няма да го видим и сега, въпреки уверенията на новите управляващи. Причината е повече от ясна: ако се поставят реални цени на лекарските дейности, а НЗОК няма (което е най-очакваното) достатъчно средства за покриването им, тогава политиците трябва да излязат с ясно решение: кой ще доплаща разликите? Държавата или пациентите? Държавата също е обрулена, според крилатия израз на проф. Ал. Чирков. Пациентите ще надигнат глас (и с право, понеже са здравноосигурени). Самите лекари също нямат изгода от реалното остойностяване, защото тогава трудно биха могли да искат доплащането, което са преценили, че е нужно…
Така че – ще видим ли бленуваното остойностяване на медицинските дейности в близко време?
Това вероятно няма да се получи и в бъдещите 20 години.
Тогава: нека да не се спекулира с произнасянето на този термин.
2. Ще търпите ли разколниците от втория синод?!
Търговецът на мазут и отличник от пазарджишкия филиал с диплома 3,90 явно не се примирява с изхвърлянето си от съсловното движение. Амбициозният едрогабаритен човечец си е спретнал частно съсловно сдружение (което, уви, носи името на нашия вестник; не ни се сърдете, ние не носим вина за поредното му плагиатство!), в което членуват сигурно не повече от 10-тина ренегати, за най-яркия от които винаги си спомняме, когато пеем песничката от невинните детски години: “Имаме си пушки – на папура дръжки…”
Вярно, живеем в демократично време и всеки може да си спретне каквото си пожелае неправителствена организация – партийна, синдикална, съсловна или по всякакви други интереси (разбира се – предимно лични).
Много ни е интересно: след като във всички български партии и синдикати е недопустимо членуването в повече от една организация, как тогава бившият ни вожд, който се изживяваше като наш Тато, продължава да е делегат на Събора, а “на папура дръжките” дори е председател на РЛК?!
Дори и при служителите Божии не е невъзможно да си гладиш брадата едновременно и в първия, и във втория Синод.
Питаме УС на БЛС: още ли не сте ги изгонили разколниците?
3. Копие: Правен отдел на МЗ
Трудова злополука ли е катастрофата на път към пациент?
Известни са ни около 15 колеги, загинали при катастрофи на път към своите пациенти. Най-логично е да причислим тези нещастни хора в списъка на лекарите, починали по време на работа. Тук обаче възниква един много важен правин въпрос:
Това смята ли се за трудова злополука?
Преди 20-тина години на път за Ямбол бяха премазани от ТИР 3 невролози от ИСУЛ. Тогава ръководството на болницата с основание отказа да заплати обезщетения на семействата им под основателния предтекст, че колегите не са били командировани от него, а са тръгнали да изпълняват частни договори за консултативни прегледи.
Има обаче и други случаи: лекар (ОПЛ, специалист или ординатор в болница) бърза към своето работно място, в работното си време, т. е. изпълнявайки личния си договор със съответната РЗОК. И… катастрофира. Трудова злополука ли е осакатяването, съответно – смъртта при подобни обстоятелства? И кой ще покрива обезщетенията: работодателят (в случая – съответната РЗОК, болница или ДКЦ)?
4. БЛС и медицинските дружества – най-после заедно!
Всички помним гаврата, която си правеше търговецът на мазут и отличник от пазарджишкия филиал на ВМИ – Пловдив с диплома 3,90 (но днес – дори “д. м.”!), когато беше председател на унизения БЛС: беше си извоювал правото само той (еднолично!!) да разрешава даването на кредитни точки при провеждане на научни прояви. Нещо повече – председателите на съответните медицински дружества, които провеждаха конгресите си или всякакви други форуми, трябваше да му ходят на крака и да му се молят – и да благоволи да ги приеме, и да санкционира мероприятията им. Геният от Козарка разиграваше като маймуни достолепни професори и им се гавреше в очите (колко пъти залъгваше тогавашния председател на СБМД проф. Иван Вълков, вече покойник, че ще подпишат паметна бележка за взаимодействие!). Разбира се, това така и не се случи през 6-те години и 8 месеца тосподстване, каквото има само в халифатите. (Засрами се от себе си, ти, уж най-велико съсловие, което толкова дълго можеш да търпиш издевателствата на жалки хора върху себе си!).
Председателите на БЛС д-р Цветан Райчинов и на СБМД доц. Тодор Попов неотдавна подписаха паметна бележка за сътрудничество, което ще се изразява в организационно сближаване, при запазване на юридическата им самостоятелност. Най-важното от нея е, че те ще работят съвместно за повишаване квалификацията на колегите, развивайки съвременна система за обучението и квалификационната оценка, както и за периодичното им прелицензиране. В случая СБМД ще извършва акредитация на формите на продължителна квалификация, а БЛС ще организира, координира и провежда продължаващото медицинско обучение и ще регистрира и н него, и ндивидуалните кредити.
