Интервю за вестник 24 часа (със съкращения) на академик Лъчезар Трайков: Обединение на университети само на доброволен принцип

Акад. Трайков, колегите ви избраха с убедително мнозинство за председател на Съвета на ректорите, с какво ги спечелихте?

Това е съревнование на достойни съперници професионалисти. Изборът е сред хора, които много добре познават системата. Мисля, че това, което наклони везните в моя полза, бяха откритият начин на кампанията ми и фактът, че съвсем конкретно формулирах ангажиментите, които поемам. Надявам се да съм на висотата на тяхното доверие. Това, което трябва да бъде направено, ще започне да се прави от първия миг. Всъщност така и тръгна моят мандат – с летящ старт, тъй като предизвикателствата са големи. Не мога да не благодаря за огромната чест да бъда избран за пръв сред равни. Това е голямо признание.

Кои са най-спешните ви приоритети?

Важно е да убедим народните представители и политическите партии да включат в програмата си законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Забавянето на тези закони нанася тежки щети на висшите училища. Докато политиците се заиграват със собствените си интереси, има риск да допуснат да се провали прокарването на тези закони. В рамките на това разклатено Народно събрание, ако не се вземат тези решения, ще търпим всички негативи.

Много от университетите ще бъдат изправени пред блокиране на дейността си и заплахата да бъдат принудени да връщат усвоени милиони по проектите по оперативните програми. Буквално може да се стигне до фалит. А хаосът с кандидатстудентския прием е почти неизбежен. Още миналата година екипът на тогава служебния министър акад. Денков съвсем правилно внесе един от кратките законопроекти, който решава три ключови за висшите училища проблема.

Първият е разработването на съвместни програми между университетите и издаването на съвместни дипломи за обучение. Вторият е кариерното израстване във висшите училища в професионални направления, за които те нямат акредитация. Третото е възможността за отнемане на научните степени поради извършено плагиатство на лица, които не са членове на академичните състави.

Всеки един от тези проблеми е много важен и изисква незабавна реакция. В края на мандата на министър Вълчев по оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” са отпуснати милиони за създаване на съвместни програми на обучение на студенти и докторанти. Паралелно с това много висши училища поеха по този път и сформираха много успешни партньорства. Ако допуснем законопроектът да не стане факт при евентуален разпад на парламента, ще изправим всички висши училища, получили средства по програмите, пред опасността да връщат тези пари.

Защо сте против идеята на фонд “Стамболов”?

Съветът на ректорите не е съгласен с добавката, която се опита да вкара Министерството на образованието и науката. Замисълът на тази идея не е добър, юридическата обосновка също е спорна. Текстът беше вкаран некоректно – без обсъждане между първо и второ четене. Най-лошото е, че създаването на този фонд прокарва тежки разделителни линии в нашето висше образование. Няма смисъл да се делим на малки и големи, на нужни и ненужни, бедни и богати, частни и държавни. Системата е показала, че има нужда от всички.

Разделението го правят хора, които искат да отслабят влиянието на Съвета на ректорите. Когато говорим за фонда, се прокарва разделителна линия между частни и държавни. От десетилетия опитите на частните висши училища да поискат някакви ангажименти от държавата в посока насочване на средства са били отхвърляни. А сега се допуска пренасочването на бюджетен ресурс за обучение на деца в частните висши училища в чужбина.

Търсим като цел на националната си политика обучение в чуждестранни университети, и то не в определени области, за които има ясно доказателство за липса на капацитет. Това е много лош сигнал за недоверие в нашата образователна система. И той не бива да идва точно от министерството. Каквито и проблеми да имаме, пътят не е да търсим решение навън, а да се опитаме да променим системата отвътре.

Трябва да имаме национална политика за привличане на чуждестранни студенти в България и излаз на нашето обучение в чужбина. Точно обратното на това, което се излъчва като послание със създаването на фонда. Висшите медицински училища са пример за това, училищата по изкуствата – също.

Трябва да изведем на преден план уникалността на нашето образование. Ако някой ми каже, че трябва да изпратя детето си да учи медицина в Германия или във Франция, няма да съм съгласен. Нашите деца, които учат медицина у нас, са подготвени. Собствената ми дъщеря ме попита къде да учи медицина. Казах ѝ: как къде, в България, нашето образование е прекрасно и никога няма да усетиш фрустрация от това, че си взела дипломата си в България.

Аз съм пример за това. Моята диплома за медицина, както и дисертацията ми са защитени тук. Бях 9 години във Франция в топинститути, които работят в областта на мозъка и на интелектуалното функциониране, и нито за миг не почувствах фрустрация. С колегите там правихме първи стъпки в някои направления. Изискваше сериозно четене, но това беше валидно и за хората, които са завършили там. Завършилите у нас започват работа във водещи световни болници и клинични бази.

Казвате, че във Франция сте били професор, а сте се върнали като главен асистент, какво не ѝ е наред на системата ни?

Когато бях във Франция, бях покрил изцяло техните критерии. Бях защитил там големия си докторат. Когато си представих документите във ВАК, с които дори надхвърлих критериите за професор, ми обясниха, че с Франция нямаме договорка, и ми казаха да почна отначало. Тогава не се почувствах ощетен. В България по това време на промените във ВАК се появиха хора като проф. Драган Бобев. Той беше въвел импакт факторите, наукометриите – прозападняшкия маниер. Появи се и конкурсното начало в Министерството на образованието и науката. Това са част от нещата, които ме накараха да се върна. Казах си, че страната ни е тръгнала по правилния път. Затова не си размахах френските дипломи в желанието веднага да ме направят професор.

Поехте Медицинския университет в София в много сложно време заради пандемията, какво от набелязаното вече свършихте?

Един университет се занимава главно с преподаване и с наука. Поставих си и задачата да направим така, че младите учени да се чувстват максимално комфортно при нас – развиваме активна научна дейност, включително в международни мрежи, и имаме концепция за финансово стимулиране на младите ни учени. Направих анкета две поредни години. Оказа се, че паричният фактор е на четвърто – пето място за заминаването на младите медици да се развиват извън България. Една от основните причини е предвидимостта на кариерното развитие и възможностите за специализация зад граница.

Дъщеря ми, която работи във Франция, каза: искам да отида някъде, където ценят дипломите. Освен финансовите стимули се опитваме да създадем и среда за модерна образователна дейност на нашите учени. В тази връзка, МУ-София, участва в мрежи от престижни университети по две направления: обучение и наука. Във връзка с обучението сме изключително активни по програма “Еразъм+”, включително сме част от Европейски университет IngEniUm за изграждане на общо образователно пространство.

В направлението наука, участваме по програма “Хоризонт Европа” в обединение от 12 научно-изследователски институции в Централна и Източна Европа. Отделно МУ – София, участва дейно в проекти по програма “Хоризонт”, в проект към Франкофонската университетска агенция, инициативи към Сдружението на медицинските факу-лтети в ЕС и Асоциацията на европейските университети.

Част от резултатите от всички тези усилия е, че бяхме класирани с втория най-висок брой точки за един от 7-те изследователски университета в България, което е изключителна гордост за цялото сегашно ръководство на университета.

Ще има ли скоро Медицинският университет в София свой дом?

Работим в посока постигане на това. Вече е завършено окончателното проектиране на основната ни сграда, на нашата “голяма къща”. Сега сме в процес на съгласуване с всички ангажирани институции и сме много обнадеждени.

Comments are closed.