През целия си професионален живот на педиатър, зав. Педиатричното отделение при Общинска болница – Мездра и ОПЛ, д-р Герго Цонков не е преставал да сътрудничи на местните и здравни медии със своите информации, сигнали и спомени.
Някои от тях съм включил в книгата си “Децата, без които не можем”/1988. Всяка вечер, преди да си легне, той се е обаждал в отделението да разбере дали има нещо спешно. Веднъж сестрата заявила, че всичко е в ред, но той чул по телефона тревожен майчин плач – а майките никога не плачат напразно. Веднага отишъл на място и… диагностицирал балонираното коремче на кърмачето. Превоз по спешност до Враца, където го оперират успешно. Ако бе повярвал на сестрата, до сутринта щеше да е фатално късно…
Друг епизод. Часове се бори за спасяване на дете с множество проблеми и усложнения. Накрая го извежда от драматичното състояние. Когато влиза в колата си, за да се прибере вкъщи, забелязва, че едната гума е открадната… Спасява друго дете чрез абсолютно наложително кръвопреливане. Вместо да му благодари, дядото му вдига грандиозен скандал, задето… му е “сменил кръвта с чужда…”; следователно – това дете вече не носи техния ген… А пък един баща му посяга с нож, замалко да го прободе, задето е хоспитализирал детето без негово позволение /тогава отсъствал от къщи/.
Да продължаваме ли?
Днес д-р Герго Цонков е на 89. Болен, вече не работи, но продължава да дава напътствия и съвети на колегите. Защото Лекарят е Лекар завинаги. Да му пожелаем успешно преборване на коварната болест. Той заслужава нашата морална подкрепа!
