“Смъртта е за всички” – обичаше да повтаря онкологът д-р Стойчев.
Оказа се напълно вярно: ето, че умря и той… Възнесе се в Царството Небесно, както предвижда Библията и, ето го пред портите на св. Петър. Ключарят им ги отвори най-любезно и извади най-точни аптекарски везни, за да премери и добрите, и лошите дела на лекаря, та да прецени накъде да го упъти: към Рая или към Ада.
– Направил съм хиляди успешни операции, свети Петре – започна новопредставилият се Богу.
– Добре, чедо – сложи ги св. Петър на лявата теглилка, но тя остана вирната нагоре. – Хм, не е достатъчно. Други добрини?
– Изнесох десетки научни доклади пред най-престижни наши и международни форуми, щедро споделих богатия си опит с колегите, без да го пазя за себе си.
Пак не помръдна проклетата везна.
– Тц, още трябва, чедо.
– Прегледах благотворително, без пари, стотици пациенти в извънработно време.
– Не, не и не. Греховете ти натежават, докторче. Май ще трябва да ходиш в ада.
– Но защо? – проплака лекарят. – Аз се мислех за праведен.
Св. Петър разтвори прашясалия тефтер и прочете:
– Една жена довела възрастната си майка на преглед при тебе. А ти, като си я видял, си възкликнал: “Още ли не е умрял този дърт вампир?” Старицата нищо не казала, само изхлипала, проляла сълза и си тръгнала, тътрузейки крака. И, наистина, на другия ден починала. Ето, тази нейна сълза, докторе, натежава повече от всичките ти добри дела. Д-р Стойчев клюмна глава и пое към пъклото.