Да отвориш своето си небе

“Преболедувах няколко месеца. И лекарите боледуваме. Възстановяването се оказа бавно и тегаво. Па реших да се върна при корените, където съм се родил – с. Манастир.

Но за разлика от друг път не се получаваха нещата. Всичко си беше същото, но аз – не бях. Моето небе не се отваряше. Внезапно ми се развали колата, та тръгнах пеша по всички места, които са ми носили радост. А приказни места около Манастир – колкото щеш. Когато дойдох тук, на всеки 50 метра спирах. Сега нещо се разчупи – и не бавно и полека, а изведнъж! – моето небе с пътуващите облаци се отвори. И аз ги възседнах! До този ден гледах в краката си. Сега погледнах нагоре и ме понесоха облаците.

Затова, драги пациенти, ние помагаме донакъде /казал го е и Хипократ: “Природата лекува; лекарят само направлява”, Т. Н./. Трябва един ваш напън да се разчупи нещо, да повярваш, че небето се отваря. То, небето, е различно за всеки. Трябва да си върнете своето небе!

Благодаря, мой роден Манастир! Допълзях до теб с оклюмани крила. Вързах си пъпната връв за твоите недра. Отвори се моето небе. Вдигнах се, изправих се. Крача. Вторачваме се в краката си –
да не паднем и загубим пътя, а всъщност държат ни прави небесата от детството.”

Д-р Никола Тодоров, нефролог, Асеновград

Tags: 

Comments are closed.