Преди дни един възрастен /73-годишен!!/ спасител извади от мъртвото течение две безотговорни пияни украинки, които трети път влизали в бурното море, въпреки предупрежденията на колегите му. Още не излязъл от вълните, се строполил и починал.
Тъжното съобщение бе пуснато в редица сайтове. На другия ден в двете най-гледани ТВ – бТВ и “Нова” излъчиха репортаж за героизма на човека и дълги интервюта с шефа на Спасителната служба на “Слънчев бряг”.
И никъде не бе упоменато името на този доблестен българин! /Отделен е въпросът защо продължава да работи като спасител – срещу възнаграждение от позорните 750 лв?
Дали се е удавил или е получил масивен инфаркт – това вече няма значение. Същественото е, че е починал при успешно спасяване./
Но – няма ли си име?!
Допълнение. Онези идиотки веднага се прибрали в хотела си, без дори да се обърнат, макар добре да са видели, че спасителят им е припаднал.
Същото се случи преди години и с Христо Стефанов, обикновен монтьор, който измъкна от коварните вълни цяло семейство – мъж, жена и детето им; и почина по същия начин, както този неизвестен смелчага. И, по същия начин, спасените тихичко са си тръгнали към почивната станция, без дори да попитат за името му неговата съкрушена съпруга, току-що станала вдовица заради тях; поне да знаят кому да запалят свещица.
Така си отиват героите ни – безименни.
Вече зная второто име на Неблагодарността – Безчестие.
