Демографията ни действително е в срив, който предвещава изчезването на нацията и държавата ни.
В абсолютни цифри: през м. г. са се родили 59 000 деца /поне половината са на родители с небългарско самосъзнание/, а са починали 149 000 български граждани; с други думи намалели сме с 90 000 души.
През 1980 г. раждаемостта ни беше 14,5 на хиляда; през 1990 – 12,1 на хиляда, а през м. г. – 8,5 на хиляда. Общата смъртност през 1980 г. беше 11,1 на хиляда; днес е 21,7 /почти 22!/ на хиляда. В ЕС е два пъти по-ниска. Прирастът ни: през 1980 г. – плюс 3,4 на хиляда; 1988 – плюс 2,1 на хиляда; а през м. г. е… минус 13,2 на хиляда.
Позволявам си да припомня, че още през 1988 г. в моята документално-публицистична книга “Децата, без които не можем” /издателство “Народна младеж”/ предсказах, че след 300 години ще умре последният българин. Тогава глобализацията не ни засягаше; границите не бяха отворени, имаше работа за всички, селата бяха пълни с деца, детските градини и училищата преливаха от детска глъч.
Днес там всичко е пусто… Пак да припомня, че живеем най-малко: 71 година за мъжете и 78 – за жените, при 6-8 години повече сред останалите европейски страни.
Данните са убийствени – за държавата и народа ни. “Икономиката, глупако!”, беше призивът на Бил
Клинтън в предизборната му кампания. Към българските политици той би трябвало да бъде: “Здраве и живот за всички българи!” А в морално измерение: “Вяра, Семейство, Отечество!”
