Строежът на ямболската областна болница, на чиято първа копка, направена от тогавашния министър акад. Радой Попиванов през 1979 г. бяхме свидетели, пак зацикли… Беше пред завършване, когато изведнъж я изоставиха, и то – без пазачи. После я започнаха пак; после – отново я зарязаха. Тя се изгражда – с огромни прекъсвания и разграбвания! – вече цели 43 години. Сега цените на строителните материали, а също – и на труда се увеличиха почти двойно, и довършителните работи спряха може би за 10-ти пореден път…
А медицинските кадри намаляват от ден на ден. В момента в болницата работят цифром и словом 4 /четирима!/ хирурзи. Доскоро бе закрито и Родилното отделение поради липса на неонатолог. Патологоанатомът е един-единствен, наближава 70-те. АГ и педиатрите също се броят на пръсти. За хроничния недостиг на м. с. – да не говорим. Дума да не отваряме и за печалното състояние на 17-те отделни сгради /някои, като Хирургията, са 100-годишни!/, в които от десетки години се помещават и функционират отделенията. И как да ги ремонтират, когато очакват новата да бъде завършена и да се нанесат там. Да, но и тя, по всичко личи, ще си остане в това положение още дълги години, ако не – и завинаги…
Особено обезпокоително е изтичането на кадри в “Спешна помощ”, която е търсена от 50-60 човека в денонощието. Областен град, на пътя между Европа и Азия, а може да остане и без “Спешна помощ!! Без съмнение, ако новата болница бъде завършена, тя ще привлече колеги и пациенти. Но кога ще стане това?! Прокълната ли е недовършената сграда на ямболската болница?!
