101 години от кончината на Иван Вазов

Стресни се, племе закъсняло!

Кой не знае вазовото стихотворение “Моите песни”? Да си припомним част от него:

“И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

… Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни

и мойте песни все ще се четат.”

Все ще се четат ли? Я, разгърнете някои от поне 10-те учебника по БЕЛ /български език и литература/ или читанките на дечицата ни, та да проверите. Има ли го “Детенце хубаво, пиленце любаво…”? Има ли ги “Питат ли ме де зората” и “Тих бял Дунав се вълнува”?, с които на уста влизахме в класните стаи? Има ли епосите от “Епопея на забравените”?

Соросоидното антибългарско МОН успя в усилията си /кой ги насърчава, колко им плащат?!/ да дебългаризира и отроди децата ни. След като премахнеш Духовността на младото поколение, задачата, спусната от рептилите, е изпълнена успешно.

Група писатели и историци отбелязахме 101-годишнина от смъртта на литературния ни Патриарх. Електрическото кандилце на гроба му срещу Столична община пак не мъждукаше. Преди 3 години я питахме с публикация във в. “Словото днес”: защо не го поддържа?! Не ни отговориха, но причината е известна, и е повече от жалка: не можели да се разберат кой да плаща тока…

Изкушаваме се да цитираме друго вазово стихотворение, този път – цялото; разтърсващо е:

“Линее нашто поколенье,

навред застой, убийствен мраз.

Ни топъл луч, ни вдъхновенье

не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш друга ти съдба?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяла бъдеща борба?”

Сякаш го е писал вчера…

Бог да те прости, дядо Вазов.

Твоята любима България май скоро ще те последва…

Тя първо бе умъртвена духовно от продажните си политически измекяри.. След 25-30 години предстои и народът, и държавата ѝ да изчезнат демографски… И какво чудно? След като никой не се стряска от загасналото ти кандилце.

Comments are closed.