Валентин Мутафчиев е безспорно най-видният наш професор по ортодонтия, дългогодишен ръководител на Катедрата и автор на учебници и на единствената и класическа монография по темата. Но той е автор и на поетически и публицистични книги. Най-новата от тях носи наглед странното заглавие “Вълненията на Скокльо Пишурката”, с фисолофски, автобиографични и самоиронични мотиви. Тя е изключително увлекателна, написана на жив български език; освен, че се чете на един дъх, но и навява нелицеприятни размисли за нащата родна политическа и социална действителност.
Без да се впускаме в подробен разбор на книгата, ще цитираме два абзаца, които ни направиха най-силно впечатление, и то – не само заради стегнатия изказ, а и защото видяхме в тях и своята авторска съдба:
“Кажи-речи осем години събирах материали и готвех втората си публицистична книга “Граждани с безсмислен вот”.
Уж се пазех да не бъда “всичколог”, а задълбах навсякъде – здравеопазване, образование, съдебна система, манипулации, цигани, религия, Истанбулската конвенция. Обобщих факти, изводи, дори дадох предложения с надеждата, че съм създал полезно четиво. Надявах се да предизвикам мисленето и на политиците, и на гражданите с безсмислен вот.
По списък от държавния протокол изпратих “Граждани с безсмислен вот” до ръководството на НС и председателите на парламентарните комисии, до Президента и Вицепрезидента, до МС, Патриарха, до всички отговорни за момента български управници. Не пропуснах да изпратя книгата и да уважавани журналисти. Никаква реакция! Освен от една телевизионна водеща, на чийто син бях оправял зъбите – обади се да му запише час и любезно каза: “Хубави книги пишете, професор Мутафчиев. Ще Ви поканя.” И аз още чакам…”
Но не постъпват ли така и с нас? Що писма, що предложения сме изпращали до гореизброените институции, да добавим още – и здравни министри, болнични директори и пр., и в резултат, както споделя проф. Мутафчиев – “Никаква реакция!”.
Скоро ще направя опит да опиша облечените във временната си власт т. нар. държавници7 те са живо превъплъщение на “Приказка за стълбата” на Смирненски.
Измама и лъжа е, че ги интересува мнението на народа им. Интересува ги единствено собственото и на роднините, приятелите и любовниците им благосъстояние.
И още две изречения, които не могат да ни оставят равнодушни: Татко се пенсионира, и приятелите му намаляха.
Най-вече се стопиха “зависимите” от взаимни услуги.” Веднага си спомних за моя баща. И с него стана същото. И с всички колеги, с които ме споделяли мисли по въпроса.
Изглежда, пенсионерът вече никому не е нужен; всички го смятат за излишен, дори и порасналите му задомени деца, и внуците… Да си кара там мирно и кротко пенсийката, заедно с бабичката си, и да не им досаждат с постоянните си оплаквания от болежки и жалости по безвъзвратно изминлата младост. Старост-нерадост… Както винаги, народът ни е прав.
