КОПИЕ: УС на БЛС
КОПИЕ: Министър д-р Асен Меджидиев
КОПИЕ: ЦКПЕ
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Навремето, когато бяхме селски лекари, държавата ни плащаше допълнително 40 лв, за да поддържаме аптечния шкаф в Здравната служба. След преглед имахме право да продаваме на пациентите си всякакви лекарства – от аналгин и вит. С до антибиотици. В края на всяка седмица се отчитахме на “Аптеката-майка” в окръжния или общинския град, чинно брояхме получените пари и съответно “зареждахме” шкафа си с нови лекарства. Какво лошо имаше тук? Всеки беше доволен: хората не си губеха времето да пътуват до града, ние получавахме допълнителни средства. Нами това не е част от холистичната (цялостната) медицина?
Плащаха ни и по 30 лв на месец, ако си спяхме в селото (всички ползвахме втория етаж на Здравната служба; така бяха строени те по времето на първия здравен министър д-р Рачо Ангелов), за да бъдем на разположение; сиреч – по левче на нощ… (Между другото, и спането, и поддържането на аптечен кшаф не бяха задължителни, а по желание, но всички го правехме.)
Предложението ми е следното: не би ли могло в НРД да се включи подобна възможност за ОПЛ, които се грижат за все по-обезлюдяващите се села, в които изживяват последните си години бедни и немощни хора, оставени самотни от децата си, които са се разпилели по големите градове или чужбина? Разбира се, продаването на лекарства не може да бъде задължително условие за сключване на договор с РЗОК, но защо да не се предоставя тази възможност на ОПЛ, които са склонни на това? Вярно е, че аптекарите априори нямат право да лекуват, а лекарите – да търгуват с лекарства.
Но нали законите се правят за хората, а не обратно? Извинете ме, ако предложението ми ви се стори малко наивно. Обяснете си го с напредналата ми възраст и романтичните спомени за младостта, когато пациентът беше “свещена вещ” (по определението на Татко Хипократ). Мисля, че днес все повече се превръща в клинична пътека, капитационна сума и потребителска такса. Затова – бъдете снизходителни със стария си колега…
