Преди 5 години решихме, заедно с поета Атанас Капралов и о. з. ген. Стефан Стефанов, председател на Столичния Съюз на офицерите от запаса, да обявим рождената дата на Дядо Петко Славейков – 17 ноември (р. 1827), за… Дядовден.
Не само като своеобразна реплика на Бабинден (защо и дядовците да си нямат свой “съсловен” празник; нима не го заслужават?), а и като своеобразен поклон към живота и творчеството на големия наш възрожденски поет, родолюбец и политик, и същевременно – като уважение към мъжете, достигнали третата възраст и грижещи се за своите сладки внучета. Искахме, също така, да подсетим нашите достойни сънародници, които – уви, имат най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС, да обръщат по- вече внимание на здравето си. Така, колкото и да изглежда странно, се опитахме да съчетаем историята с литературата, медицината и семейството. Засега не успяваме. Трудно се изгражда традиция.
Идеята ни за Дядовден не намери своето отражение сред обществените медии, затова не стана известна и не бе припозната от наборите, но ние няма да се откажем да им я препоръчваме Както е казал Дядо Славейков:
“Да не останеш тъй простак – опитвай се пак!”
На многая лета, скъпи дядовци. Тропкайте смело с бастунчетата – бъдещето е пред нас, най-хубавото тепърва предстои! Рецептата е простичка, не се възстановява от Здравната каса и не струва и стотинка: захвърлете цигарите, забравете за мазните пържени храни, намалете алкохола; по-малко ядене и залежаване пред телевизора, повече общуване и движение! Това са най-сигурните и безплатни средства срещу Алцхаймер, атеросклероза, артроза и дъртоза.
Също: Любов към внучетата, достойната им баба, Отечеството и Живота – защото втори няма да ни доставят от аптечния склад или МЗ.
Знам, че ще ме попитате какво да правите с мерака…
Вярно е, че той умира последен, но, все пак, не му давайте много зор, че да не го пресилите… Той си знае кога да дойде и кога – да си отиде.
