Заклет месар съм. От дете почти всеки ден ям месо; иначе ми се струва, че не ми достигат силите.
А пък в кухнята съм виртуоз, цял мастер-шеф; мога да водя предаването на Ути. Горката ми печка, не я оставям да изстине. Дойдоха ми на гости най-големият син с двете момчета и майка им. Бях им приготвил пълнено пиле с ориз, лук, орехи и стафиди. И както се бяха надвесили над него и бърникаха вътре с вилици, първородният внук, дето ми носи името, ме попита:
– Дядо, а пилето иска ли да го ядем?…
Всички спряха да дъвчат, сякаш го бях поръсил с пелин. Никой не се изсмя; въпросът наистина беше жесток.
Как да му отговоря? Какво да го излъжа? В главата ми се заблъскаха и запрескачаха различни варианти: че му е приятно, задето ни храни? Или защото иска момчетата по този начин да пораснат? Що за инфантилизми?!
– Кажи бе, дядо? – задърпа ме детето.
– Чакай, че телефонът ми звъни – заглавичках го с възможно най-тъпия финт и се измъкнах в хола. После цяла седмица карах на чушки и домати. Ето колко лесно човек може да стане вегетарианец, пък дори и само за няколко дни.
