Има една песен на великата полска певица Марила Родович – “Цветните панаири”. Не мога да я слушам, без начаса да ми рукнат сълзи от очите. За миг се виждам в босоногото си ямболско детство, когато газехме с приятелите в Тунджа и се радвахме на цирка край брега ѝ в кв. “Каргона”. (Боже, Боже мили, някои от тях вече са в Отвъдното, защо ми ги отне!?)
Циркът винаги идваше с панаир. Точно, както го възпява Марила – ако я попитат за кое отминало в живота ѝ най-много жали, отговаря без колебание: за шарените панаири с техните балончета, картонени часовничета, памук-шекер на клечки… И в ушите ми избухва суетнята, музиката, виковете на портиерите, приканващи хората да влязат в шапитото. Един следобед хлътнах вътре и видях тренировката на акробатите. Тутак-си онемях, ако може така да определя поразилото ме възхищение от едно миньонче, безстрашно премятащо се от халките, на които увисваше, върху матраците.
Стори ми се като фея от приказките: невероятно красиво, сякаш безплътно, въздушно, изтъкано от слънчевите лъчи, плъзгащи се долу по реката. Дълго попивах това сякаш без- плътно видение с очи. Едва се прибрах вкъщи, клатушкайки се като пиян, а през нощта насъбралото се напрежение бликна по корема ми със сладостни лепкави тласъци…
Вечерта изпросих някакви стотинки от татко и отидох на представлението. Моето момиче бе там и, о, само как играеше, сякаш само за мен, без да ме познава и да предполага, че снощи е нахлуло неканено в мокрите ми сънища… Бе приковало погледите на опипващите я с жадни погледи мъже, от които вече яростно я ревнувах и бях готов да се сбия с всички, само и само да ми я оставят – да бъде единствено моя, вечно моя.
На другия ден татко си дойде от работа и когато се събрахме да обядваме, съобщи интересна новина, от която ми се изправиха косите: в хирургията приели някаква мъничка акробатка от цирка със силни болки в корема. Трябвало да я оперират по спешност. Когато го отворили – какво да видят: извънматочна бременност…
Захвърлих вилицата и избягах навън. Не можех да го проумея: миньончето, което ми бе подсладило сънищата, било бременно!! Значи – толкова малко, а вече водело полов живот (термина го бях чувал от татко).
Не се е пазило за мене, както неистово желаех и вярвах. Та това са моите “шарени панаири” на Марило Родович. Памук-шекер на клечки и картонени часовничета. Плюс една извънматочна бременност на непозната прелестна циркаджийка…
И едно изведнъж пораснало момче, прескочило със салто мортале от детството през пубертета, та направо в зрялата възраст.
