“Шерше ла фам” (“Търсете жената!”), казват французите, когато криминалисти или журналисти търсят причината за някакво необяснимо поведение, чуждо на логиката. Вероятно защото жените често подлудяват мъжете до степен да загубят всякакво приличие, предпазливост и такт. “От сто необясними случаи на мъжко поведение 95 са заради жени”, твърдят пък англичаните, които – знае се, разбират от мъже… Ние пък ще кажем: Търсете Къде Егото!” като мотивация за безумни постъпки?
“Не ми трябват никакви партньори и коалиции; ще управлявам сам!”, самонадеяно беше отсякъл един чалгаджия, случайно влязъл в политиката, възползвайки се от всенародното недоволство от ненаситната алчност и безпардонната ганьовска бруталност на необразования пазвантин, с когото довчера си бяха дружки. Цял ден нацията чакаше какво интервю аджеба ще даде – и то само пред една медия, сякаш е Папата или, най-малко, Далай Лама. И люто се закани, че щял да изчегърта партията на въпросния разбойник. Чакай сега, каквато и да е тя, зад нея стоят няколкостотин хиляди българи, които са гласували – доброволно или насила, за нея. И тях ли ще изчегърта?! Брей, какъв бабаит, цял Рамбо!
Същото – че ще подкрепя единствено своя собствен партиен мандат (ако Президентът му го връчи, разбира се) и дори вече е напълно готов със състава на правителството си, високо заявява и друг своенрав политически домораслек. Всички останали са отломки нищожни (не че не е прав, но – няма други…). Особено смешен стана в БТА, когато призова репортерите от “жълтокафувите” медии да напуснат залата; в противен случай той щял си отиде; така и направи. Че това си е пар екселанс грубо нарушение на свободата на словото, гарантирано от Конституцията! Навремето един здравен министър-баш-реформатор (от баш-демократите на Оня от Драгалевци) беше заповядал на портиерите да не ме пускат на пресконференциите му.
Значи – цензурата се почна, от партийните лидери. Днес ще изгонят неудобните им мисирки (ама някои наистина си заслужават прозвището, дето им го лепна Бодигарда), утре ще им подпалват редакциите, вдругиден – може би и ще им посегнат, колко му е? В нашата история имаме безброй подобни примери: Йосиф Хербст, Райко Алексиев, Цвети Иванов.
Защото Егото е непобедимо.
