Легнал съм като Хаджи Димитър,
само че не на тревата.
Три самодиви над мене прелитат
и ми разказват играта.
Първата с остра игла ме пробожда,
втората слага системи,
с третата бавничко се разхождам…
И първата пак ме поема.
А зад стъклото месец изгрее…
Градът си шуми, не заспива.
Нямам идея, нямам идея
за никаква съпротива.
Казват: Това е сложно тревожно…
Господи, как ми се случи?
Направо съм бесен от невъзможност…
С тези ужасни маркучи.
Е, няма как… Продължава играта.
И ще лежа, ще си трая.
Ще търся духа на Караджата
и ще си пиша до края!
Недялко Йорданов
