Нетърпимостта – нашият патент

Още от дете ми правеше тягостно впечатление, че ние, левскарите, задължително трябваше да презираме, не – направо да мразим “чорбарите”. Щом не са от нашия отбор – значи те са гадни, гнусни, абе, направо не са хора. След “демокрацията” нещата взеха още по-крут характер: не сте ли виждали по стените заклинания: “ЦСКА умри!”?

“Които не са с нас, са против нас.”, учеше ни чичко Ленин. Ерго – трябва да ликвидираме различните до девето коляно.

Сталин приложи на практика идеологията на Ильич на нетърпимост към тях. Бившият отличник от Семинарията в Гори съвсем загърби завещанието на кроткия Исус: “Обичайте се един другиго!” и стопи милиони хора в ГУЛАГ, определяни като врагове на народа, кулак-народен враг, троцкисти. Политическият му близнак Хитлер пък ненавиждаше евреите, руснаците, хомосексуалистите, циганите – той ги умъртвяваше в газовите камери. Нашите комунисти подражаваха и на двамата с Белене и Ловеч.

Днес нетърпимостта придоби други измерения, вече – дори не демократични, а евроатлантически, неолиберални, соросоидни, глобалистки. Фори Светулката пръв употреби термина “отлюспване” – действие, което обезличи родилия толкова илюзии СДС, които се сринаха, след като лидерите му захапаха властта. Сега е невъзможно да напишеш някакво свое честно мнение във ФБ: и тутак-си заваляват закани към теб, майка ти и семейството; най-често четеш тържествено-гордо изявление, че те заличават като приятел. Особено злостни са жълтопаветните умно-красиви. Непростимо е доброто отношение към Русия и президента ѝ: не ги ли оплюваш, ти си путинист-рубладжия и нямаш място в стройните им редици, тържествено развяли чуждия жълто-син флаг, вместо родния трикольор. Тези индивиди не признават чуждо мнение, освен официалното; и никакво отклонение от единствено верния път! Молчать, не разсуждать!

“Няма друга истина, освен нашата!” – крещят в един глас и бившата външна министърка, и ронилият сълзи и сополи при приемането ни в НАТО, и агент Ивайло, и още кой ли не (в т. нар. обществени телевизии не канят хора с различни виждания; нещо да ви прилича на комунизма и фашизма?). Ама, чакайте, дами и господа, нали се самоназовавате демократи – това априори означава свобода на чуждото мнение и безусловна търпимост към него. Волтер ли го беше казал: “Може да не съм съгласен с тебе, но съм готов да дам живота си, за да можеш да се изкажеш.”? Или – “Който не е с нас…” Значи излиза, че сте ленинисти, нали така? “Крайно време е да се спрат всички руски ТВ-канали!”, изцепи се по една нашенска ТВ някакъв брадясал като клошар или джихадист субект, представящ се за сторонник на прословутите евро-атлантически ценности, които никой досега не е определил, аджеба, какви са. Все ми се струва, че сред тях би трябвало да спада и правото да бъдеш информиран без пречки или ограничения, сиреч – да имаш свободен достъп до всякакви източници на осведомяване, както гласи Хартата на разпадащия се ЕС.

Останалото го знаем от Гьобелс: осигуряване на евтина радиоточка във всеки дом, по която звучат само истерините речи на Фюрера и бойни маршове. Който е заловен да слуша чужди радиостанции, бива въдворен в затвор или концлагер. Познато духовно мародерстване от младежките ни години, когато не можехме да чуем и дума от Радио “Свободна Европа” заради яростното му заглушаване. “Търпимостта към различния е в основата на ЕС”, уверяваше ни танти фрау Меркел. Търпимост до такава степен, че забраняваше на полицията в Кьолн да разгласява епохалното масово изнасилване на германки на гарата от мургави пришълци. И дори ги оправдаваше, сипейки обвинения към немските момичета: ами защо ходили пред тях с къси полички, та ги предизвиквали?

Напоследък у нас се поде и се води злостна кампания срещу всичко, що е руско – от водка и салата до издаване на книги. Т. нар. “градски демократи” настояват ли, настояват да преименуваме булевардите и улиците, носещи имената на руски дипломати и пълководци. Най-много ги дразни датата на националния ни празник. Тя не била нищо особено, свързана е с рождения ден на някакъв си император

Александър II, и какво от това, че означава възстановяване на смазаната ни държава след 5 века тъмно робство, пардон – приятелско присъствие. Но нали навремето домораслите ни седесари настояваха именно за тази дата, като изтъкваха, че тя е рожденият ден на политичекото недоразумение Желю

Желев, който унищожи селското стопанство и икономиката, и се кланяше доземи на задокеанския глобалист с пиратската превръзка Ран, донесъл, заедно с ортака си Ът злокобния План, вещаещ намаление на населението до 3,5 млн. “Съединението прави силата”… Хубав лозунг, стига да има кой да го спазва. Той е несъвместим с нетърпимостта. А не бъдем ли обединени, при този демографски, икономически и морално-етичен срив, нищо хубаво не чака дължавата и нацията ни, братя и сестри българи…

Comments are closed.