Не, в заглавието няма грешка. “Урут!”, е правописът на най-новата ругатня, която можете да срещнете в електронните мрежи. Както се досещате, означава “урод”. Синот би трябвало да се разбира като Синод, гиноцит – като геноцид и пр. Завчера видях в магазинче обувалка с лепнат на нея етикет: “убовалка”… Хора, които уж си вадят хляба с езика свещен на нашите деди, масово прибягват до чуждици.
Журналистка от “Хоризонт”, явно от рода на мисирките, съобщи, че военните ни лекари, които се върнаха от земетръсната зона в Турция, отказали да бъдат… ротирани (явно искаше да каже – сменени, но тази дума звучи много славянски, някак; друго си е англо-саксонското наречие.) Несменяемата ръководителка на Столичния Учителски Инспекторат Ваня Кастрева, учителка по история, без никакво смущение заяви в интервю, че чрез матурите се “валидирали компетенциите” (?!?) на учениците; макар че можеше да се изрази много по- простичко: да проверят техните знания. Българският език започна да става чужд и на учителките ни. Малко ли им набиваха главите от МОН, че е забранено да се казва “турско робство”; това било език на омразата; трябвало – съжителстване или поне присъствие.
Достатъчно е да постоите 10-тина минути пред радиоприемниците и телевизионните екрани, за да се уверите колко изкривена е родната ни реч омайна, сладка, реч на мама и на татка (пардон – т. е. извинете ме: на Родител-1 и Родител-2; нали вече трябва да звучим политкоректно-джендърски, в унисон, сиреч – съвместно с новите ни евро-атлантически ценности?)
Но вече отдавна, отдавна не пускам нашите представящи се за български телевизии с чужди собственици.
Какво друго да очакваме от тях?
