Дълги години Здравната служба на смолянското село Арда бе оглавявана от един всеотдаен скромен местен човек – д-р Алекси Деянов. По всяко време на денонощието той бе на разположение на своите земляци. Веднъж му гостувах и го опознах. Дълго време разговаряхме приятелски и колегиално.
Весел, непринуден, отзивчив. Изобщо не предполагах, че вече е тежко болен – не пророни и дума за това. После разбрах: имала хронична бъбречна недостатъчност, ходел по 3 пъти седмично до Смолянската болница за животоподдържащата хемодиализа, след което веднага, без да почива след тежката процедура, се връщал да бди над здравето им. Зима и лете, по завоите, само нощем – за да не отсъства през деня от работа! Отиване, прочистване и връщане – общо 5 часа. Загубил и крака си, но не спрял да работи.
До неизбежната мъчителна кончина. Издействах от тогавашния здравен министър Ананиев (със съдействието на главния секретар проф. Красимир Гигов) да го удостои посмъртно с Почетен знак – златен на МЗ. Предложих на Община – Смолян да позволи Здравната служба в с. Арда да носи името на този всеотдаен колега. Официалното – пронумерувано и подпечатано! – писмо оттам ме потресе: отказваха. Причината беше просто неразбираема от нормален човек: Общината не разполагала с пари… Става въпрос за табела от поцинкована ламарина или от парче дъска!! Абе, другари общински съветници, кой ви иска пари?!
Отговорих им остро: аз ще ви я платя, тази табела! Наругах ги: не ви ли е срам да се подписвате под подобен пасквил, не изпитвате ли почит към този местен герой, или угризение на съвестта?! Или сте свикнали всичко да прекарвате през решетото на проклетите пари, дето не излизат от главите ви?!
Разбира се, оттам се спотаиха. Ненадейно ми се обади един местен младеж – Раденко Велинов, с предложение да изработи табелата безвъзмездно, без да иска и стотинка. Харесал инициативата ми; докторът му бил съсед и приятел..
Зарадвах се на това момче с чисто сърце, насърчих го. Разговарях с кметската наместничка – Карамфилка Давидова, без да я познавам. Без всякакви колебания тя се съгласи с идията. Изобщо не повдигна въпроса с прословутото разрешение. Така трябва да действат всички отговорни ръководители – от Президента до селския кмет!
Дали минаха два дни – и Раденко ми изпрати снимката. С вече закованата на стената скромна табела; точно както я бях поръчал:
Здравна служба
Д-р Алекси Деянов
Има, има бъдеще за Родопа с подобни благородни хора! Господ да им дава здраве и да ги закриля!!
