На 7 април 1948 е създадена СЗО. ООН обявява рождената ѝ дата за Световен Ден на здравето. Нашите управляващи го преиначиха на Ден на здравния работник – определение, което никак не се харесваше на българските лекари, защото в представите ни от социалистическите времена това беше образът на изпотен, обсипан със сажди трудещ се човек; разбира се – в този образ няма нищо лошо; трудът е жизнено необходим за обществото, но някак си не се връзваше с интелекта и дейността на лекаря и сестрите, пък дори и на санитарките и шофьорите на линейки. Всъщност, именно това целяха комунистите: да обезличат лекаря, да го приравнят дори с теляците и бръснарите (и нас също ни причислиха към бранша им, като ни събраха (?!?) в общ Профсъюз на… санитарно-хигиенните работници. Та, заедно с тях да отбелязваме и празнуваме общ съсловен празник.
Така беше чак до 1994 г., когато си създадохме отделен, само наш си Ден на българския лекар (19 октомври). Идеята беше моя, но без одобрението и подкрепата на тогавашния УС на БЛС, препотвърдена от следващите ръководства, а и – най-важното! – приета с видимо удоволствие от съсловието! – нямаше да бъде осъществена. За всеки свой ражден ден СЗО излиза с някакъв призив.
За 2023 той е “Здраве за всички!”. Прекрасно! Но не уточняват – до коя година всички понастоящем 7,8 млрд жители на Планетата, ще бъдем здрави? Явно са забравили, че някъде през 1991 г., т. е. Преди 30-тина години, той беше приблизително същият, но съвсем конкретен, цитираме го буквално: “Здраве за всички до 2000 година!”. Сиреч – имаше някакъв хоризонт: до 2000 г. Тогава тази цифра ни изглеждаше магическа, “Милениум”; след нея всичко щеше бъде розово шампанско, мед и масло, та чак някои колеги, къде на шега, къде на истина, се безпокояха да не би да останат без работа…
Да, ама не. Народът става все по-стар и болен, лекарите – все по-малко; Медицината вече е на път да загуби определението си “хуманна” – бе трябвало да се нарича “комерсиална” или “търговска”, ако няма да използваме чуждици.
75 години по собственото определение на СЗО означава “Старост”. Възрастова категория, която означава… началото на Края. И, още: досаден, мрънкащ, вечно оплакващ се и недоволен човек, с носталгия по отминалата младост и анмения за някои работи, особено – несвършените… СЗО – на 75 години. Ние сме набори, аз съм по-възрастен от нея с 2 седмици, така че съм ѝ батко и в това си предимство имам право да я наставлявам.
Слушай, СЗО, батьовото, кога ще загърбиш комерсиалността и ще обърнеш повече внимание на етиката и духовността? На 75 години човек мъчно се променя, но, все пак, нека да опита.
