Т. г. Великден е на 16 април… Какво кошмарно съвпадение за нас, българите.
През 1925 г., точно на 16 април, само че тогава е бил Велики Четвъртък, избухва динамитът, заложен на тавана на църквата “Св. Неделя” и отнема живота на 160 невинни граждани, в т. ч. дечица. Престъплението е извършено от военното крило на ЦК на БКП, под давление на Коминтерна; за него са знаели Димитров и Коларов, а са му съдействали Станке Димитров – Марек (после кръстихме родния му град Дупница на престъпното му име!) и Вълко Червенков и още неколцина майцепродавци, за които чуждите интереси на господарите им са по-важни от живота на сънародниците им.
Преките извършители Марко Фридман, Петър Коев и клисарят Задгорски са обесени на поле край София пред многохилядна тълпа (последната публична екзекуция в България). Иван Минков се самоубива след престрелка с полицията. Следват “Белите нощи” на кръволока Цанков – удушени с въже десетки българи с леви убеждения, вкл. героят от войните Гео Милев – само заради една поема… И защо толкова хора са си отишли мърцина?
Човешкото безумие е безгранично.
