Съюзът на българските писатели удостои с Първа награда за публицистика/2023 г. д-р Тотко Найденов за монографията му “Еврейският Холокост, арменският геноцид и българското спасение.” Той заяви, че я посвещава на паметта на непрежалимия си приятел и учител Марко Семов.
Кратко пояснение. Благодаря на УС на СБП, задето ме отличи с Наградата за публицистика/2023 г. заради документално-публицистичната ми книга “Еврейският Холокост, арменският геноцид и българското спасение”. Написах я по повод 80-годишнината от внушителното по своята човечност дело, недостигнато в нито една друга европейска страна. Заслугата за него е всеобща: на Димитър Пешев, на всички владици от Светия Синод, предимно на Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, на Елин Пелин, на Петър Дънов, Лулчев, царица Йоанна, но най-вече – на цар Борис Трети, който е устоял на натиска, оказан му от Химлер и самия Хитлер, и е спрял ешелоните, подготвени да тръгнат към Аушвиц-Биркенау – страшното име, чийто превод е само един: Смърт.
Така ние, отново подчертавам – единствени в Европа, Люлката на човешката цивилизация! – опазваме своите 49 000 евреи. Онези 11 000 клетници, които вече са изпепелени, не са поданици на Царство България; тогава – каква е вината на монарха за тях? Цар Борис Трети има три свои лични исторически държавнически влога в развитието на държавата:
1. Отново връща Северна Добруджа; затова е наричан Обединител;
2. Не изпраща нито един войник на Източния фронт, за разлика от Италия, Румъния и Унгария; отделно – испанските доброволци от Синята дивизия, френските доброволци от Дивизия “Карл Велики” и пр.;
3. Разбира се – спасяването на евреите. Оказахме ли му нужната почит? Всеки може да си отговори сам. На Източния фронт заминава само един санитарен влак за Сталинград от доброволци-лекари и сестри, но след няколко седмици се връщат, слава, Богу, без жертви.
Намирам за огромен пропуск проспиването от българските държавници да използват повода на 80-годишнината, за да организират поне една конференция с международно участие по темата. Защото ние сме надминали останалите европейски държави в морално и хуманно отношение, и те не могат да ни го простят – така, както никога няма да ни опростят грешната и фатална позиция през Първата световна война; ето двете причини, поради които сме откровено недолюбвани от т. нар. евроатлантици и те винаги ще ни държат на опашката.
Наистина – недоумявам от бездействието на държавата ни! Може би не е късно, годината не е изтекла, и би могло СБП да организира и проведе ако не – една научна Кръгла маса, то поне една пресконференция по темата. За да видят всички войнолюбци и джендъри у нас и в чужбина, че на света има един малък, унижаван и потискан, но горд, храбър и човеколюбив народ, който няма да позволи на рептилите да опорочават и отнемат децата и внуците му!
