На вниманието на Министър проф. Анна-Мария Борисова
На вниманието на Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов
Копие: Зам.-министър проф. Иван Миланов
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми г-н Председател,
Във връзка с наскоро преминалата Ви първа работна среща, си позволявам да Ви споделя няколко съображения и да Ви предложа следните инициативи:
# Регистърът на лекарите, съгласно ЗЗ, е в БЛС и се поддържа от него, но той би трябвало да бъде прехвърлен в МЗ, защото именно то провежда националната здравна политика и е отговорно за нея. Регистърът би трябвало всяка година да се публикува в “Държавен вестник”, но това е правено досега само веднъж, макар че от коле-гите се събираха допълнителни средства, които лекарите безропотно плащаха (както си плащат и задължителния членски внос, без много от РЛК да им дава информация за какво се изразходва той).
# Добре е да се знаят параметрите на лечебните заведения, но командно-админитративното налагане на задължителна Национална здравна карта е невъзможно (Гайдарски я беше изработил, но, макар и комунист, с право не се осмели да го направи), защото никой не може да заповядва на общините и частниците да поддържат свои бол-ници. Обявеното намерение за преобразуване на над 400 болници за активно лечение в болници за долечение и рехабилитация също е не-възможно, поради липса на достатъчно КП в НРД; те биха могли първо да фалират, а после да се създадат на тяхно място МЦ с 15-20-тина легла. Невъзможно е и скорошното въвеждане на ДСГ, защото те струват 3 пъти по-скъпо от КП, а и няма софтуер за тях. Нека па-зарът да регулира болниците.
# Личната здравна електронна карта е чудесно намерение, и то отдавна трябваше да бъде осъществено. Грехът тук е на Семерджиев, който самонадеяно започна и наложи здравно-осигурителния модел през 1999 г., без да му е осигурил информационната система (би тряб-вало да Ви е известна провалилата се, мътна и до днес сделка с “Аре-миссофт”). Проблемът тук е, че за задействането на личната здравна електронна карта трябва съответната електронизация; специалисти-те от дирекция “Електронно здравеопазване” могат да направят съ-ответните изчисления на необходими средства и технологично време.
# Правилно е предвиждането на ежемесечни срещи с ръко-водството на БЛС, но предишните министри си бяха изградили и Консултативен съвет, съставен от видни наши специалисти по здра-вен мениджмънт и доказани изпълнителни директори. Добре би било техният капацитет да се използва.
Относно повишаване духовността сред българските лекари и уважението на обществото и медиите към тях, си позволявам да Ви предложа следните инициативи, които да бъдат съвместно орга-низирани и провеждани от МЗ, БЛС, Национален Алианс “Живот за България” и в. “Български лекар”, а именно:
# Внасяне в МС на отдавна изготвеното от бившия Колегиум на МЗ Проектопостановление за официализиране на 15 август като Национален Ден на Спасението, който се отбелязва от 2005 г.; в случая България ще бъде единствената страна в света, която ще чества своите лекари и други граждани, загинали при спасяването на човешки живот;
# Честване на 19 октомври като Ден на българския лекар (учреден през 1994 г.);
# Създаване на Музей на българската медицина;
# Провеждане на допитване до населението “Най-добрият лекар, когото познавам”, резултатите от което да бъдат оповестявани на 19 октомври;
# Определяне на носителите на най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България” (учредено през 2002 г.), които да бъдат оповестявани на 19 октомври;
# Определяне и на носителя на Наградата “Проф. К. Чилов”, която се връчва ежегодно по време на “Чиловите дни” (учредени през 1998 г.) в неговата Къща-музей в родното му село Славейно, Смолянско, което през 2004 г. бе удостоено с единственото по рода си в света звание “Свещено място на българската медицина”;
# Учредяване на почетното звание “Благодетел на българското здравеопазване” – за неговите най-щедри спомоществователи, които да бъдат оповестявани на 7 април.
