Д-р Йордан Брадел, от старо родолюбиво семейство, е роден на 1.04. 1847 г. в гр. Елена. Той е внук на един от великите възрожденци и главен съучастник във Велчовата завера – Хаджи Йордан Брадата, който е бил обесен от турците в Търново в 1835 г. Д-р Брадел е свършил взаимното Еленско училище.
Бил е 11 месеца учител в с. Марен, Еленско. В Елена всички са го знаели под името Брадèлчето, което той е наследил от дядо си, Хаджи Йордан Брадата. Въпреки тогавашния обичай християните да не си оставят бради, той е носил, и то дълга. В 1862 г. руското правителство изпратило свои хора да издирят способни интелигентни българчета, за да следват в Русия с руска стипендия. Един от тях бил Йордан Брадел, който още същата година заминал за Одеса, където постъпил в тамошната класическа гимназия и я завършил с отличие – със златен медал.
След завършване на средното си образование в Одеса, постъпил в Медицинския факултет в Москва, където завършил с отличие. Тъй като стипендията му била много малка (2 рубли) и като силен математик, той подготвял слаби ученици по математика, а майка му пращала каквото могла. Тъчала чуждо. Той е бил на една година като е останал без баща. След завършването на висшето си образование бил назначен уездний врач, след което служил като ординатор в Мариинската болница в Москва, в Московското фелдшерско училище, в болницата, устроена от московските старообрядци, във време на сръбско-турската война в Николаевската болница. Взел живо участие в руско-турската война в 1877 г.
Бил изпратен в България от руското правителство с болничен отряд чернорабочих. Особено много се грижил и за евакуирането на ранените и болните от Румъния по цяла Русия. През всичкото това време служил много предано и всеотдайно. През 1879 г. се завърнал в България и веднага бил назначен за главен лекар на Софийската окръжна болнице, впоследствие Александровска. Като лекар е бил няколко пъти командирован на различни места. В 1882 г. е бил във Варна по изследване на хаджиите мохамедани. В същия период е водил борба с холерата. Същата година е бил изпратен в Женева на Хигиеническия конгрес, в 1884 г. в Хага и пак в Женева на международния конгрес на дружество „Червен кръст”.
През сръбско-българската война в 1885 г., по липса на помещение за ранените, премества семейството си от дома си, приспособява и обзавежда болница в собствения си дом, на собствени средства. Той и жена му се грижат за всичко. Обладавал е силно развито социално чувство да бъде полезен за всички. След оставката му от санитарното управление няколко години е бил частен лекар на княз Батемберг, домашен лекар е бил и на Стамболов, от който пациент впоследствие се е отказал по следующата причина, което е и отличителна. Д-р Брадел е работил дейно в изграждането на нашето здравно дело.
Той е бил не само добър организатор и виден общественик, но и научен работник. Създател е на катедрата по съдебна медицина в Юридическия факултет. В продължение на две години – от 1896 до 1898 г. е бил хоноруван нейн доцент. Бил е един от редакторите на първото медицинско списание „Медицинска сбирка” – издание на Медицинския съвет от 1883-1884 г. При такава голяма и разнообразна дейност неговият организъм не издържал и на 52-годишна възраст на 26.01.1899 г. той почина, като остави майка, жена и 4 деца. Декориран е бил с български и руски медали. Владееше отлично френски, руски, немски, четеше много и беше човек с обща култура. Получаваше медицински и литературни френски, немски и руски списания, също и вестници. Доброто име и добрите дела, които остави, са вечни.
