Уважаеми колеги,
Навремето първият наш омбудсман Гиньо Ганев лично разнасяше из страната една измислена от него Харта за защита правата на пациента и настояваше да бъде разлепвана по входовете на лечебните заведения, което директорите унизително изпълняваха.
Когато отидох при него и го попитах защо няма Харта за защита правата на лекаря, ме погледна откровено учудено с огромните си сини очи и снизходително ми се изсмя, без да ми отговаря. По-възрастните си спомняме как зловещият министър Ангел Тодоров, който забрани частната ни практика, бе издал заповед до главните лекари на болниците и поликлиниките с недвусмисленото указание: има ли оплакване от пациент срещу лекар, то лекарят непременно трябва да бъде наказан, без да се изяснява и без да има значение виновен ли е или не. Пациентът винаги бил имал право (по подобие на социалистическия лозунг в “Плод-зеленчук” – “Клиентът винаги има право!”).
И главните лекари го правеха с удоволствие… Лекарят беше абсолютно безправен. Тогава съчиних и публикувах в моя в. “Български лекар” подобен проектодокумент, разпратих го до МЗ и БЛС, но никой така и не ми отговори.
Интересува ме вашето мнение по въпроса. Базирам се на отказа на НЗОК да признае правото на лекаря да изхвърли от своите пациентски листи здравноосигурен човек, който се държи лошо с него и между двамата липсва необходимото за правилното провеждане на диагностично-лечебния процес доверие. Да не говорим, ако го е наругал или ударил: пак ще трябва да продължава да се грижи за него. Откъде-накъде?!
Значи старото положение “Пациентът винаги има право!” продължава и сега?
Ако сте склонни да одобрите идеята, ЦКПЕ би могла да я съчини и да я предложи като документ на следващия Събор.
