УВАЖАЕМА ПРОФЕСОР МУРДЖЕВА,
УВАЖАЕМИ ДОКТОР МАДЖАРОВ,
От 1998 г. насам ежегодно организираме, съвместно с БЛС, подкрепени от МЗ, БЛС, БАН, БЧК и МУ – Пловдив, Празниците на интернистите “Чилови дни”, посветени на живота и делото на най-знаменития наш клиницист-енциклопедист чл.-кор. проф. Константин Чилов; провеждаха се и научни сесии по различни теми от необятната вътрешна медицина – основата на медицината. С течение на времето те отпаднаха и остана само тържеството с връчването на едноименните награди.
Предлагам ви, тъй като и тримата сме възпитаници на ВМИ – Пловдив, да разширим проявата, като към нея включим и делото на “Човека-Факултет” интерниста проф. Богоя ЮРУКОВ (1903, Панагюрище – 1976), който се дипломира в София, но знае 4 езика и специаизира в Хамбург, Франфурт, Букурещ и Институт “Пастьор” в Париж. Стипендиант на Рокфелер в Институт “Джон Хопкинск”, Балтимор, щат Мериленд/1931-32 г. Сприятелява се с губернатора на Ню Йорк Рузверт, който го увещава да остане на работа в САЩ. Когато си тръгва за България, на кораба получава телеграма от него, в която му заявява, че тяхното приятелство ще продължи/16 август 1932 (през 1933 Рузвелт е избран за президент).
Юруков основа и ръководи няколко катедри в новосъздадения Факултет по медицина към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”: по микробиология и паразитология, по вътрешни болести, по фармакология, по хематология, по хигиена, по биология, по епидемиология, по инфекциозни и тропически болести. Декан на МФ /1946 – 1947/. Отделя се от Пловдив само за 4 години – на частна практика в София, и пак се връща, за да остане в него до кончината си. От 1957 е професор и ръководител на Клиниката по вътрешни болести; пенсионира се през 1968, но остава там като консултант присъствал съм на негова визитация в Клиниката на проф. Константин Цонев/есента на 1972 г.).
Така проявата ще носи имената на двамата белижити български клиницисти: “Празници на интернистите “Чилов – Юруков” и ще заемат своето значимо място в тази наука. Имам и друго предложение: Празници на интернистите “Чилови дни”, Юруков симпозиум”, стига да не звучи много дълго.
Тъй като на Академичния съвет/30 май се появиха и разногласия относно инициативата, аероятно тя ще остане да бъде разрешена и евентуално организирана от следващото ръководство на нашата родна Алма Матер. Явно, окончателното решение ще вземе следващото ръководство.
Все пак, намирам за необходимо на изборното събрание/септември да бъде упомената 120 годишнината от рождението на най-мащабния учен, преподавател и клиницист, работил в Пловдив десетилетия, до края на живота си проф. Богоя Юруков, а една от аудиториите да носи неговото славно име, защото то е забравено, както лично се уверих, и от моето поколение, да не говоря за младите, чиято съсловна памет би трябвало да поддържаме.
