През октомври 2023 година се навършват 20 години от основаването на престижното отличие „Лекар на годината“. Оттогава на 19 октомври – Деня на българския лекар БЛС връчва награди за принос в медицината. Идеята за това е на проф. Андрей Кехайов и две десетилетия на своя празник гилдията награждава най-заслужилите свои членове.
В навечерието на „Лекар на годината 2023“ и гласуването на 20-тия носител на престижното отличие ще ви припомним кои заслужили медици са печелили титлата от нейното основаване до днес. През годините отличията са претърпели малки промени, имало е години, в които „Лекар на годината“ са били няколко медици, но във времето традиционните категории за „Лекар на годината“ са следните:
- “Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“;
- “Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“;
- “Ти си нашето бъдеще“ – награда за младите медицински надежди на България;
- “Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация“;
- “Лекар на годината.”
В навечерието на „Лекар на годината 2023“ ще Ви припомним кои са медиците печелили титлата от нейното основаване до днес.
„Лекар на годината 2003г.“ Акад. д-р Петя Василева
Акад. д-р Петя Иванова Василева е българска лекарка, офталмолог, академик на БАН. Тя е родена през 1940 година в София. Завършва Висшия медицински институт в София. От 1995 година е член-кореспондент, а през 2003 година е избрана за академик и става първият носител на най-високия почетен знак “Лекар на годината“.
Автор е на 12 учебника, над 500 статии, членува в ръководството на 12 международни организации, съпредседател за Европа е на Международната агенция за предпазване от слепота. Има магистърска степен от Университета “Джон Хопкинс” в САЩ, два мандата е в Световния съвет по офталмология и е сред петдесетте членове на елитната Световна академия по офталмология. Дългогодишен председател на Съюза на очните лекари.
Приноси в областта на очната хирургия, възпалителните процеси, трансплантацията на роговица и епидемиологията на очните заболявания. Акад. д-р Петя Василева е от онази благословена категория лекари, които имат мисията, знанията и таланта да връщат светлината на хора, живели години в мрак.
“Страхотно e, когато човек прогледне пред очите ти”, казва не без вълнение ръководителката на Специализирана очна болница “Акад. Пашев” – база за обучение на Медицинския университет – София.
„Лекар на 2004 година“ проф. д-р Радослав Гайдарски, д.м.н. Професор Гайдарски е вторият носител на отличието „Лекар на годината“. Той е роден в с. Градец, област Видин. Завършва видинска гимназия и Медицинската академия (1962) в София. По разпределение е назначен за ординатор в хирургичното отделение на Окръжна болница – Видин, където последователно преминава ординаторските степени и от 1969-1972 г. е зам.-главен лекар по лечебната част на болницата.
От 1972 г., след конкурс, е избран за асистент в катедрата по “Хирургически болести“ (Втора хирургия) на Медицинска академия – София. Последователно е избиран за старши, главен и главен административен асистент на катедрата. След специализация в болница „Кошен“ – Париж, Франция (1976 – 1977 г.) защитава дисертация на тема „Кисти и псевдокисти на панкреатичната жлеза“ и му е присъдена академична научна степен „кандидат на медицинските науки“. През 1983г. е избран за доцент в Катедрата по обща и оперативна хирургия и началник на клиниката по „Жлъчно-чернодробна хирургия“. Защитава втора докторска дисертация през 1988 г., доктор на науките от 1989 г., професор от 1990 г. В периода 1991-2001 г. завежда катедрата по „Обща и оперативна хирургия“. От 2003 до 2005 г. е началник на хирургичното отделение в Университетска болница “Лозенец.
Има признати рационализации и изобретения използвани в ежедневната практическа дейност на хирургическите отделения и клиники занимаващи се със заболяванията на панкреатичната жлеза. Основен внедрител на редица оперативни техники в областта на черния дроб, панкреаса и стомашно-чревния тракт. Самостоятелно и в съавторство има над 200 научни публикации, 3 учебника, няколко ръководства и 1 монография.
Проф. Гайдарски е подготвил многобройни кадри – негови ученици са днес известни доктори на науките, доценти и професори.
Проф. д-р Николай Цанков е носител на отличието „Лекар на годината“ през 2005г.
Наградата му връчва лично проф. Радослав Гайдарски, носител на званието за 2004-та година. Николай Цанков е роден на 8 февруари 1942 година в град София. Завършва Медицина в Медицински университет – София, а през 1976 година придобива специалност по дерматология и венерология. Защитава кандидатска дисертация: „Клинични, лабораторни и терапевтични проучвания при пациенти с алергия към пеницилин и ампицилин” през 1979 г. Същата година заминава да специализира в Clinic of Dermatology and Venereology – Paris.
През 1995 г. защитава докторска дисертация. „Лекарствена терапия на пациенти с псориазис вулгарис – рискове и перспективи“. Следващата година – 1996 става професор, а през 2008 г. член-кореспондент на БАН.
– 1996 – 2008 e директор на Университетската клиника по дерматология, МУ София;
– 1999 – 2008 Декан на Медицински Факултет София;
– От 2008 год. работи в отделение по Дерматология и Венерология – Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда
– Консултант в ЦКВЗ (Център по Кожни и Венерически болести) – София;
– 2005 – „Лекар на годината“;
– 2005 – включен в „Caring Physicians of the world” на Световната Медицинска Асоциация – един от 65-те избрани лекари от целия свят и първият в този списък от България;
– 2013 – Носител на годишната награда на ILDS (International League of Dermatological Societies);
– Почетен председател на Българско Дерматологично дружество;
– Почетен член на 17 научни дерматологични дружества в Европа и САЩ;
– „Доктор хонорис кауза“ на Университет „Гоце Делчев“, Северна Македония;
– Автор на над 400 научни статии;
– Трудовете му са цитирани над 3000 пъти в България и в чужбина);
Проф. Николай Цанков е първият дерматолог в света, който участва с научен проект в Антарктика в продължение на 6 години и публикува първата в света научна статия за кожните промени при екстремните условия на Южния континент, последвана от още две научни статии по темата. На името на проф. Николай Цанков е кръстен остров в антарктическия архипелаг – Tsankov island (2020 г.).
Акад. д-р Григор Горчев, д.м.н. е двукратен носител на отличието „Лекар на годината“. Български лекарски съюз го удостоява с почетното звание през 2006г. и през 2011г.
Акад. Горчев е лекар с три специалности – акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Той е директор на Научноизследователски институт и Почетен Ректор на Медицински университет – Плевен. Акад. Григор Горчев е единственият акушер-гинеколог, който е член-кореспондент на Българската Академия на науките и е носител на най-високото държавно отличие Орден „Стара планина“ първа степен за изключително големи заслуги в областта на медицинската наука и практика.
Акад. Горчев е провел множество специализации: по лапароскопска хирургия във Франция и Италия; по радикална роботизирана хистеректомия в Университета на Северна Каролина, САЩ. Лицензиран е като международен експерт – преподавател на специализанти по лапароскопска хирургия и е сертифициран хирург на конзола за операции с роботизираната система Да Винчи в Центъра по телехирургия, Страсбург, Франция. Той е председател на Българската Асоциация по гинекологична ендоскопия, на Българската Асоциация по минималноинвазивна гинекологична хирургия и на Балканския медицински съюз. Член е на Управителния съвет и съосновател на Асоциацията по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа.
Като първият сертифициран хирург на конзола, той е пионер във въвеждането и развитието на нов тип хирургия в клиничната практика – робот-асистирана хирургия в гинекологията. За първи път в Югоизточна Европа проф. Горчев извършва хистеректомия с роботизираната система Да Винчи през 2008 г. Извършва първата в Източна Европа роботизирана операция на жена с рак на шийката на матката със запазване на детеродните ѝ функции през 2010 г. След роботизирана операция на жена с рак на маточната шийка и запазване на детеродните ѝ функции, пациентката забременява по метода ин витро и това става първият случай на успешно реализирана бременност през 2012 г.
За първи път в България и Източна Европа през декември 2012 г. въвежда прилагането на HIFU технологии (високоинтензивен фокусиран ултразвук) за лечение на солидни тумори. Акад. Горчев е отличен и с множество награди на гилдията, сред които два пъти „Лекар на годината“, „Личност на годината“, Носител на орден „Стара планина“ от 2016 г., почетен гражданин на Трявна и Плевен.
„Лекар на 2007 година“ Академик професор д-р Владимир Атанасов Овчаров, д.м.н.
Владимир Овчаров е лекар, специалист по анатомия, хистология, цитология. Специфична област на интереса и научната му дейност е невроморфологията и невроанатомията. Дългогодишен ръководител на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология към МУ София, два мандата е бил ректор на университета, бивш управител на фонд „Научни изследвания“, академик на БАН.
Завършва медицина през 1966 г., от 1967 г. постъпва като асистент в катедрата по анатомия на Медицинския университет – София, където работи и досега. Специализирал е в Германия. Преподава в университета вече над половин век. През 1971 – 72 г. е асистент в университета във Вюрцбург. През 1973 г. защитава научна титла „кандидат на медицинските науки“, през 1979 г. става доктор. Научно звание „доцент“ придобива през 1984 г., а професор през 1989 г. От 1990 – 92 и 1993 – 2010 г. е завеждащ Катедрата по анатомия, хистология и ембриология.
Научната му биография обхваща 7 страници През професионалната си кариера е бил член и председател на множество професионални и научни организации, президент на Българското дружество по невронаука, председател на Българската национална академия по медицина. Член на редакционните колегии на множество научни списания.
В своето професионално развитие акад. Овчаров прави научни изследвания в различни области – невробиология, невроморфология, развитие и полови различия на централната нервна система, клетъчна биология, клетъчни мембрани, сърдечно-съдова система, двигателен апарат.
Освен научни достижения, акад. Овчаров има принос и за развитието на академични структури, като по негова инициатива са създадени Факултетът по обществено здраве към Медицински университет – София и департаментът по езиково обучение и студентски спорт.
Автор е на 300 статии в списания и книги, от които 180 са отпечатани в чужди издания, 6 монографии, от които 3 на английски език, издадени в чужбина. Има над 300 резюмета от изнасяни доклади в научни прояви в страната и чужбина, 55 учебника и учебни помагала. Под неговата научна редакция излиза българският превод на известния „Атлас по анатомия на човека на Синелников“ през 2010 г. Има един патент в Германия и над 1500 цитирания, от които над 2/3 в международни списания, монографии, учебници, дисертации.
Носител на многобройния отличия, сред които Лекар на годината 2007г, През 2014 г. е избран за „Лекар на Югоизточна Европа“ от The Southeast European Forum, а през 2018 г. е награден с орден Ave vitae на International Public Health Coordination Committee of Eurasian Medical Association. Носител през 2019 г. на орден„Св. Св. Кирил и Методий” за особено значимите му заслуги за развитието на медицинската наука и образование.
