„Станах лекар!“

Д-р Стефан Черкезов завършва медицина в София в късната есен на 1962 г. като пълен отличник. На разпределението предпочита родния си великотърновски край – с. Стрелец, на 7 клм от родното му село Виноград. На 15 август 1963 г. се връща от служебно заседание в Горна Оряховица. Рейсът е бил препълнен, но е бързал да се върне в Стрелец, защото знаел, че там го чакат пациенти. Пътувал е на степенката. На излизане от града автобусът се блъска във внезапно завилия пред него камион и е избухва в пламъци.

Взривната вълна изхвърля Черкезов в канавката; няма му нищо. Но без колебание се втурва към автобуса и почва да вади пищящите хора отвътре. Пламва му косата; потушава пламъците с ръце и продължава да ги измъква. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по торса му… Спасява точно 47 души. Товари с носилки пострадалите пътници в линейките. Остава последен, въпреки настоятелните подканвания на колегите; няма място за него и тръгва пеша, под жаркото слънце, към Горна Оряховица.

Пристигнал в амбулаторията, кротко чака на пейката реда си, примрял от нетърпимите болки и обезводняването, и казва на втурналите се към него лекари: “Колеги, оставете ме мене, аз ще умра, гледайте другите пациенти…” Не мисли ли за 7-месечната си дъщеричка Антоанета? (Днес тя е специалист по УНГ, работи в Германия). Издъхва в адски мъки на следващия ден, 16 август, в 6 ч., рано сутринта. Минути преди това казва на жена си Лидия: “Кажи на татко, че ненапразно ме е изучил: станах лекар.”

Искал е да специализира хирургия.

Указ № 715 на президиума на НС, с което го удостояват посмъртно със званието “Герой на социалистическия труд” – “за проявен героизъм и самопожертвователност при изпълнение на граждански и професионален дълг” е с дата 19 октомври 1963 г.

Каква символика! Д-р Черкезов извършва подвига си на 15 август, Успение Богородично, Деня на Майката на Спасителя. Получава, макар и вече в гроба, най-високото за времето си държавно отличие на 19 октомври, Деня на св. Иван Рилски Чудотворец, който по-късно (1994) ще обявим – и вие ще го отбелязвате ежегодно! – като Ден на българския лекар…

Продължаваме да се надяваме поне този състав на МЗ да внесе в МС нашето предложение за постановление за официализирането на 15 август като Национален ден на спасението. Защото предишният състав не ни обърна внимание. Не става въпрос за нас – а за над 100-те колеги, загинали, за да живеят пациентите им.

Нека цяла България ги почете!

Tags: , , , ,

Comments are closed.