От 1978, когато почнах работа като журналист във в. “Здравен фронт”, орган на МНЗСГ, пряко работя с ръководителите на националното здравеопазване или, най-малкото, ги наблюдавам – отблизо или далеч. Пред очите ми са минали точно 30 министри и около 90 зам.-министри. С някои от тях съм си пил кафета и съм ги описал по-подробно, други – осмял, трети – похвалил, според вижданията ми за почтена и народуполезна здравна политика.
След Десети ноември немалко от тях смело се хвърлиха да чертаят Национална здравна стратегия. Че то било много лесно! За близките 5, 10 или 15 години; смело се размятваха идеи и директови, обещаваше се светло бъдеще и на лекари, и на медицински сестри, и на пациенти. Самоувереност и щедрост, ум да ти зайде, свят да ти се завие. Стратег до стратега, мила моя майно льо: зъболекари, фармацевти – Всичкомога-Всичкознайковци… Както навремето (1962, VIII конгрес на БКП ) другарят Живков храбро ни уверяваше, че през 1980 г. ще влезем в комунизЪма и от всекиго ще се взема според способностите, а ще му се дава според потребностите. И ще настане такъв живот, че само си викам “Дано, дано…”
Научих, че и сегашният 35-ти поред (от Девети септември насам) министър, който сам прецени, че хората му нямат доверие и пръв заяви, че се отказва от ротацията, също се е изкушил да предлага на НС Стратегия, па макар и само за идващата петилетка. И че Комисията по здравеопазването очаквано я е отхвърлила.
Каква стратегия, другари и господа?! След 5 години половината болници ще се самозакриат, защото няма да имат и една сестра. Поне 85% от новозавършилите лекари стремглаво бягат на Запад; половината от останалите надхвърлят 55 години и са изхабени от напрегнатата работа. Населението главоломно намалява и застарява. По-младите си определят диагнозите и се лекуват по Интернет.
“Партията без членове ще остане, но без кандидати за министри – не!”, казва Големанов. Ще го допълня: “МЗ без министри ще остане, но без Здравна стратегия – не!”
