Лечението на човека не се извършва само с фармацевтични продукти, лъчи и скалпел. Често пъти трябват и ръце. А съчетани с Душа, те могат да сътворяват буквално чудеса.
Не са малко колегите, които боравят с всички тези терапевтични елементи.
Един от тях е незабравимият проф. Георги Гечев (роден през февруари 1934 г. в с. Добри дял, Великотърновско). Познавах го лично. Когато отидох да работя като лекар на с. Ръжена, Казанлъшко/1978 г., хората ми говореха с обич за него; завеждал Здравната им служба направо от дипломирането си през 1959 до 1965 г., но още го помнеха. Затова и си издействах първата ми командировка като журналист (току-що бях постъпил на работа във в. “Здравен фронт”) до гр. Павел баня, защото чух, че той бил главен лекар на тамошния Балнеосанаториум; не само това – издигнал го е на републиканско равнище, беше се прочул в цялата страна с уменията си по мануална терапия; докарвали скованите пациенти с носилка; още в нея им намествал сецнатите прешлени и се вдигали на крака, та дори хуквали; наричали го “Факир”.
Посрещна ме в кабинета си неимоверно радушно; особено се зарадва, като разбра, че сме имали сходна професионална орис. Сподели премеждията си като селски лекар: често получавал кръвоизливи от носа, но го притискал с кърпичка и продължавал да преглежда и да изписва рецепти. Аз пък му се оплаках от чести секвания в кръста, резултат на тежки спортни тренировки като ученик и студент. Накара ме да легна по корем на кушетката, палпира ме, веднага установи междупрешленния дефект и разпореди още от сутринта лечение по метода му. Само за три дни “Екстензията на Гечев” (неговата забележителна рационализация) доказа ефективността си: и вече 46 години (!!) проблемът не се е повтарял нито веднъж!
Наистина – магически метод, златни ръце и богата Душа! Как да забравиш този благ мъж с железен характер и нежни пръсти-скенер? Как да не се преклониш пред таланта и човещината му? Неповторим – като невролог, физиотерапевт и лечител.
Преди да си тръгна за София, ме покани на обяд у тях. Съпругата му Гергана бе отрупала масата. Приказки, смях, спомени от Ръжена – с нищо незаменима топлота, доброта и колегиалност.
Сякаш беше вчера… А са още пред очите ми: едно мило българско семейство
Проф. Гечев ме покани на 75-годишния си юбилей (Господи, навърших ги и аз!!). Целият град Павел баня се бе стекъл в читалището; салонът се пукаше по шевовете. Пяха му Красимир Гюлмезов с чаровната си жена. Аз му връчих “Почетен знак “Български лекар” (вече не го правя в Монетния двор; БЛС си има други отличия, защо да се конкурираме?).
През 2018 г. разбрах, че се е споминал.
Върти се, върти се колелото на Живота – и ни смазва.
“Вехнат и чезнат делата човешки; остава да живее само Словото”, казва древногръцкият драматург Пинар. Ще си позволя да го допълня, 2500 години по-късно: също – и Сътвореното! И то остава – навеки! За да ни спомня за Твореца. Няма да те забравим, Жоро!!
Синовете му Йордан и Антонин Гечеви продължават делото на баща си. Също – и внуците му Гергана и Стоимен. Нещо повече: д-р Йордан Гечев организира симпозиум по вертебрология (той е автор и на единствената научна монография по темата, богато илюстрирана) в гр. Павел баня; присъствали са над 200 специалисти – неврологи, ортопеди, физиотерапевти от цялата страна. Всички са се подписали под моята Подписка за наименоване на Балнеосанаториума на името на проф. Георги Гечев, който го е издигнал на европейска висота.
И още нещо: създали са фондация на имета на баща си, която да подпомага млади колеги, тръгнали по неговия благороден път.
Да бъде вечна паметта му!
