На 20 февруари,т.г., в зала 1 на НДК се извърши промоцията на нови 597 лекари от випуск 2023г. на Медицински университет – София. От тях 357 – чуждестранни студенти от Великобритания, Германия, Франция, от цяла Европа, Азия, Африка, Канада, Америка. Чест за България – цени се българската медицина. Една част от тях ще останат в България.
Другите ще прославят нашето образование по Света. От останалите български дипломирани доктори 80% желаят да останат да работят в Родината. Позицията на БЛС е новозавършилите да започват в екипите за Спешна и неотложна медицинска помощ. След това – „тесни“ специалности.
Зала 1 на НДК беше препълнена с родители, семейства, приятели на дипломантите. Имаше стотици правостоящи. Събитието се озари с изпълнение на Химна на Република България и Международния Студентски химн. Приветствени слова произнесоха Ректорът ня МУ – София, проф. Бойчо Ланджов и Декана на Медицински факултет – проф. Димитър Буланов, и под почетното председателство на Акад. Ваньо Митев/бивш ректор на Университета/, поздравления от Президентството, Министерство на здравето, Министерство на Иновациите и развитието на България, много държавни и обществени институции. 597 лекари произнесоха клетвата на Хипократ.
Първите две отличнички на випуска бяха удостоени с особени награди и почетни грамоти. Поименното представяне на новите доктори продължи три часа. Имах честта да присъствам на това тържество като духовен наставник /не харесвам понятието“ментор“!/ на един скъп човек. Случайно приятелство ме сближи за 6 години с новозавършилия д-р Милен Ангелов /от град Костенец/ вече лекар в Спешна и неотложна медицинска помощ при УМБАЛ“Света Анна“ /Окръжна болница – София/.
Останал като дете без баща. Колко дърва по къщите е нацепил, за да се самоиздържа?!. Нощем с години работеше като санитар в „Пирогов“. Кога четеше това момче? А, дали е почивал? Успях да го насоча да си избере тежка клинична специалност, за да не съжалява за усилията, които е положил. Дай, Боже, да овладее сегашни и бъдещи иновации и да надмине мен и моите себеподобни!
Излезнах пред сградата на НДК, хей така „за въздух“! Огледах новодипломиралите се. Само тогите ги правеха „деца“. Иначе солидни, красиви дами, 25-годишни мъже, много от тях с прошарени коси! Как не! Помислете коя друга специалност се взема след 12-семестриално следване! Техните съученици стават висшисти по други професии след 6 семестъра.
За медицина се учат 56-60 часа седмично, другите висшисти – 19-20 часа… Лекции, упражнения, магистратури…
Изпити, изпити. Кръстосване на София…За ортопедия и физиотерапия отиват в Горна Баня, за анатомия – в „Александровска болница“, за неврология и психиатрия – в „Свети Наум“. Много от тях работеха като санитари нощем. И все пак, завидях им! Завършил съм випуск на МИ – София, 1962г. За нас беше същата натовареност /без сегашните иновативни методи!/, но за нас нямаше „промоция“, и клетва не сме давали. „Да не се вдига шум!“ Да ни уневилират. За „тоги“ не бехме чували/след 35г.ми поставяха такава при хабилитация/. Все пак, чест беше – ние бехме първият социалистически випуск „доктори“. Преди нас ги титулуваха само „лекари“ /като съветските „врач,и“/. В срок от 3 месеца бехме длъжни поотделно да отидем в Ректората на МА да си вземем дипломата и „разпределението“, където ни заповядат, да се явим по места и да започнем работа. Аз изкарах 5 години на село. Но, ние сме от випуските, които изнесоха здравеопазването до сега, и още го „носим“. Младите колеги научиха езици, гушнаха дипломите, и… на „Терминал2“. Ние още работим. Правилно – лекарят е лекар до живот!
Да пожелаем много здраве, усърдие, и човещина на тези млади лекари!
Д-р Георги Гуторанов, дм.н.
