Тези високомерни думи към протестиращите срещу мизерните си заплати колеги си е позволил да отправи врид директор на Ловешката областна болница, която – за кой ли път? – е изпаднала в тежък финансов колапс.
Да, вярно е: тя беше скандално управлявана от предшествениците му и е задължена да погасява стари дългове; пациентите ѝ рязко са намалели (и вероятно повечето не са и здравноосигурени); персоналът е застарял, а младите масово напускат и бягат в околните частни ЛЗ. Това са все проблеми на почти всички областни болници – бившите окръжни, които бяха гръбнакът на българското здравеопазване. Той отдавна е пречупен от всемогъщата Търговия, пардон – Бакалия, която го превзе и обязди. Директорите им са наистина безсилни да извадят някой лев повече за възнаграждения. Но: допустимо ли е подобно надменно и презрително отношение към – все още – работещите срещу жълти стотинки медици?!
Отиващият си – слава, Богу – безпомощен екип на МЗ, който ще бъде запомнен единствено с брутално налаганата електронна рецепта, лишаваща от лекарски права хиляди колеги, така и не предложи нищо смислено за някакво развитие на държавното здравеопазване. Затова пък си раздаде впечатляващи пачки бонуси под формата на ДМС; не стана ясно за какви положени усилия и доказани резултати, над какви проекти и благоприятно въздействащи наредби са се трудили?
Или, както пеят АББА: “Мъни, мъни, мъни…”
