С Негово Светейшество Неофит се познавахме от 30 години. През 1994 г. го попитах дали е редно и не противоречи ли на канона да обявя датата на канонизирането на св. Иван Рилски Чудотворец 19 октомври за Ден на българския лекар.
Одобри идеята и я благослови. Подари ми и дискета с негови превъзходни песнопения. Беше благ и приветлив. Бог да го прости! Отиде си след тежко боледуване от левкемия и всички го знаехме; беше очаквано. Животът на всеки човек има начало и, уви, край.
Но, моля ви, какви са тези гръмки епитети: “Духовният баща на България”?! Който и да е религиозен водач е просто един чиновник. Моят духовен баща е първо баща ми, който ме е учил на родолюбие, после – Исус, Левски, Ботев, Вазов, Хайтов, Марко Семов.
И: какви са тези наши, да ме прощавате, некрофилски медии?! От вчера, та и днес, вероятно и утре – само това и с настървение се казва и приповтаря, приповтаря, приповтаря!!
То бива скръб, ама чак пък толкова? И без това делникът ни е мрачен и безперспективен. Винаги съм бил против тези 2-3 национални дни на траур.
Да сведем глави, да помълчим за човека – и толкова.
Трябва да търсим дни не на скръб и мъка, а на радост!
