Родопски сърца

Осъзнавам, че заглавието е доста тривиално, но как иначе да нарека колегите от вълшебните Родопи, които посетих за няколко часа в знойния август?
 
 Д-р Юлия Кисимова, педиатър-неонатолог.

Родом от с. Арда, разположено на 2-3 клм от гръцката граница, в семейство на учители. Един от най-усмихнатите, сърдечни и щедри хора в Смолянския край. С неоспорими заслуги за развитието на неонатологията в него, дългогодишен зав. на отделението; благодарение на нея то беше оборудвано с необходимата апаратура (от Българската Коледа, а лично и от Силвия Вартан). В тези кувьози, с наистина героичните усилия на ръководения от нея чудесен колектив, доведе много недоносени бебета (вкл. и 2 с тегло 600 гр) до Живота. Извърши и качествен ремонт на отделението, предимно с дарени средства. След което, най-неочаквано, го напусна – защото не можеше да издържа на допълнителното натоварване с толкова много допълнителна обществена дейност.

Общински съветник е, но не формален, а от най-активните.

С удоволствие стана секретар на Клуб “Родопско здраве” и почти сама (с помощта на секретаря на община Смолян Петър Харадинов и на кмета на с. Могилица Митко Чочев) организира вече 2 Родопски здравни събора; предстои да организират и трети.       
 
Д-р Михаил Калнев е вече почти 78-годишен, а продължава… да дава дневни нощни дежурства в Девинската болница. Започнал е първия си работен ден в нея; помни и датата, сякаш му е рождена – 24 ноември 1958 г. Бил й е  и главен лекар. Но славата му се носи предимно като на блестящ хирург с над половинвековна практика, предимно в този чуден родопски край; а също и в 3000 дни в Либия, известно време след това – и в Пловдив. (По-подробно е описан в “Книга за българските хирурзи”).

Давал е над 200 пъти кръв (универсална, нулева група, Rh-), 4-5 от които – по време на извършвани от него операции, по 800 мл. Източват му от вените 2 банки, преливат ги на разтворените хора; д-р Калнев става от кушетката и продължава да срязва и съшива органи и тъкани.

Предлага да бъде издигнат паметник на хирурга: издялан от камък, наведен като “Мислителят” на Роден, с кепе и маска; разбира се, и със скалпел в ръката.

Побелял, но все така жилав и пъргав (всяка сутрин прави дълги преходи в планината по един и същ маршрут), диша боровия озонов въздух и… скърби за предстоящата лоша прогноза на болницата. В нея почти няма лекари, вероятно скоро ще я затворят, по подобие на Рудоземската. Оголват се, неудържимо се оголват целите Родопи не само от жители, но и от лекари! Кой ще остане в малкото градче за около 500 лв на месец (а медицинските сестри се разписват срещу 250-300 лв…)?! (Завчера е получил и парите си за втората половина на м. април – 330 лв. Това ли са “50-60-те хиляди лв” лекарски заплати?!

Вече нямат и анестезиолог.

Тъжен е: “Присъствам на агонията на една болница! Толкова ли не може да се създаде категория “защитени от държавата болници?””

Унило разговаряме в припадащия здрач и наблюдаваме отсреща пустеещото (не само поради лятната ваканция) училище…

Нищо, нищо не става без хора!

Родопите бавно загиват пред очите ни именно заради тяхната липса.

Tags: , , , ,

Comments are closed.