Един изключително скромен, но силно стойностен лекар – проф. Лукан Балабански, една от емблемите на науката за храненето, достойният ученик и приемникът на основателя на нутриционизма в България акад. Ташо Ташев, издаде вече 6-та документално-публицистична и белетристична книга след пенсионирането си: сборникът очерци, есета и разкази “Летописи”. Неотдавна той навърши 80 години, но не изгуби човеколюбието и колегиалността си, които неизменно присъстват на всяка страница от книгата.
Наред с чистия български език, интересните теми и умелото водене на повествованието, проф. Балабански прави впечатление и с точното си отношение към т. нар. “здравна реформа”:
“В сложния комплекс от причини за нарастналата заболеваемост и смъртност, несъмнено важно място заемат упадъкът и разрухата на здравната система. 20 години самата тя боледува, и то хронично и нелечимо. Опитват се да обозначат това нейно боледуване с определението “реформа”. Но каква и коя реформа може да се проточва две десетилетия и да не спира?!
Първата грижа на “реформаторите” беше да разкъсат обединените болници на 2 отделни части: на болница и ДКЦ. Ликвидирана бе единна формация с обща дейност и една посока. Двете нови единици заработиха на собствени обороти, до известна степен конкурентно и с противоречия – нали си имаха отделна база, структура, шефове и подчиненост. Възникна институцията на ОПЛ (“джипита”), които също се завъртяха в своя си орбита, със свои претенции и интереси (главно парични) и за кратко време най-чувствително се обогатиха (а за квалификация… моля, кой ти говори!).
Възкръсна и БЛС, който пък завъртя своето ветрено колело (като детските хартиени колелца на дръжка, завъртявани с духане…) и потегли по своя орбита. За да направят важна съсловната организация, лидерите й прокараха противоконституционен законов за задължително членство на всички лекари (инак ги лишаваха от правото да практикуват!). Начело на този “боеви” монополен и казионен съюз застана един неуравновесен, болезнено властен и меркантилен лекар, който политизира организацията и я използва за свои користни цели, а след това я предаде на друг, още по-безскрупулен далавераджия и търговец (на мазут!!), който с бруталност се задържа като “лидер” на БЛС цели 7 години.
Всяка една от формациите, маркирайки активност, говореше за реформа, но всяка – съобразно своето разбиране и най-често не в синхрон. МЗ с неговите непрекъснато сменящи се титуляри се мъчеше да бъде “шапката”, но самото то боледуваше от идеен дефицит и липса на решителност. БЛС пък, проникнат от интересчийство и корупция на ръководните си дейци, нехаеше за някаква по-възвишена дейност в полза на болните. Здравната каса се напрягаше да фабрикува все нови и нови изисквания към лечебните заведения и им пишеше нови правила, едно от друго по-строги и безцеремонни. Разните пък асоциации – напр. на “джипитата”, се интересуваха само от доходите на своите членове. Настъпи пълна дисхармония и противоречия.
Не реформа – а ликвидация, е подходящият термин за предстоящите промени.
И никой не смее да уточни, че здравето се превърна в обикновена стока, като останалите…
А болните?! Тях щели да извозват до големите областни болници с линейки и микробуси, а при лоши пътища – с хеликоптери (зимно време – през преспите, с моторни шейни…); така им обещаха… “Всичко това, хора, вярвайте, е за вас, за вашето здраве и живот!” Какво не вярвате ли? Защо се боите – санитарните хеликоптери са готови и ви чакат, нима не чувате запалените им двигатели?…”
В края на м. септември, както е било и досега, ще представим новата книга на проф. Балабански и ще отбележим славната му 80-годишнина (р. 1 юни 1930 г. в с. Цепица, Плевенско; гастроентеролог и диетолог, специализирал в София, Москва, Стокхолм и Лондон; дългогодишен директор на Института по гастроентерология и хранене). Да ни е жив и здрав!
