Не е за вярване, но толкова младоликият и лъчезарен професор по ортодонтия, дългогодишен ръководител на Катедрата по ортодонтия при Факултета по дентална медицина – София, създател и председател на Българското ортодонтско дружество Валентин Мутафчиев, неотдавна – изпратен с големи почести от своите колеги в заслужена пенсия, издаде… своята първа стихосбирка.
Неведнъж съм публикувал негови стихотворения в стария славен в. “Здравен фронт” и те винаги са ми правели добро впечатления с лиричното си настроение и метафоричен изказ, истински поетични късове. Заглавието “Извънбрачна любов” не е намигане към скрити похождения – а към другата му голяма любов, извън отговорната му и толкова сполучлива работа: поезията.
Ще цитираме част от неговите толкова сполучливи стихове.
“Вие тръгвайте!
Гравитацията няма да ви спре
и ще стигнете близки планети.
Аз оставам тук. И вървя
по Земята ни – ябълка.
Да достигна
узрялата ѝ страна.”
“Кредо”
Острие ти е нужно.
Дума,
молив,
длето.
Нека вие сърцето
от зло и добро.
Нека белегът
бъде дълбок.
Драскотината
избледнява.
Само белегът
от истинска рана
остава.”
“…Порастваме и отминават
пълнолуния нечакани,
Но не забравяйте:
дори и остарели вече
мъжете не гризат комат останал.
Мъжете
винаги
разчупват
хляба.”
Сполай ти! Да си жив и здрав, Вальо!
